Жълто секирче

Жълто секирче

Lathyrus pratensis Сем. Leguminosae – Бобови

 

ливаден грах, ливадно секирче, ров

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е тънко, нежно, хоризонтално разположено, с множество коренчета. Стъблото е четириръбесто, силно разклонено, до 1 м високо, често приповдигащо се или катерливо, снабдено с една двойка чифтоперести ланцетни листчета, а листната дръжка завършва с разклонено мустаче, с което растението се залавя за околните предмети. Прилистниците са също ланцетни, но са по-широки и по-къси от листчета. Цветовете са събрани по 5-10 в гроздовидни съцветия върху дълга обща дръжка, много по-дълга от съответния пазвен лист. Венчето е 5-листно, жълто. Тичинките са 10, 9 от които са сраснали с дръжките си, а десетата е свободна. Плодът е сравнително дълъг тъмнокафяв многосеменен боб. Цъфти през юни-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Кавказ и Средна Азия, Скандинавските страни, Балканския полуостров, Мала Азия, Иран, Монголия. Култивира се като фуражно растение. У нас се среща из влажните храсталачни места, горските поляни, влажните ливади, покрай нивите като плевел, катерещо се по плетовете и оградите, до 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Цъфтящата надземна част

Съдържа значително количество витамин С, каротин, протеини, жълтите пигменти изораметин и сирингетин, следи от алкалоиди, сапонини, горчиви вещества с неизучен състав и др. В листата е установено съдържанието на леукоантоцианови съединения, които при хидролиза отцепват леукоцианидин и леукоделфинидин. Дрогата съдържа още флавоноиди, а така също и кафена и ферулова киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Дрогата се използва в народната медицина като леко откашлечно средство – в терапевтични дози: 1/10 до 1/5 част чаена лъжичка ситно счукана суха дрога е залива с 1 чаена чаша вряща вода; след като изстине, се прецежда и се пие по 1 супена лъжица на 2-3 часа. Тези малки дози не водят към вредни последствия. Употребяването трябва да бъде под контрол на лекаря.

При употреба на семената са установени случай на прояви на нервни разстройства.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia