Заешки уши

Заешки уши

Succisa pratensis MCH. Сем. Dipsacaceae – Лугачкови

 

ливадско синьоглавче, синьоглавче 

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Корените са до 4 см дълги, до 2 см дебели, твърди, жилави, тъмнокафяви. Стъблото е изправено, с две срещуположни разклонения в горната си част, голо или влакнесто, до 80 см високо. Приосновните листа са елипсовидно-ланцетни, повечето приземни, целокрайни, с къси дръжки. Стъблените листа са само 2 – 3 чифта, срещуположни, ланцетни, със сраснали във влагалище дръжки, голи. Цветовете са събрани на дълги дръжки в главички, обвити в няколко листчета. Всички цветове са с еднаква големина. Всеки цвят е снабден с двойна чашка – външна и вътрешна. Външната чашка е във вид на тръбица с 4 ребра и 8 бразди. Вътрешната чашка е дисковидна, с 4-5 зъбчета или четинки. Тичинките са 4. Венчето е 4-делно, синьо, рядко розово или бяло. Плодът е семка. Цъфти през втората половина на лятото до късна есен.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Почти в цяла Европа, Северна Америка. У нас се среща из влажните ливади и гори в планинските и предпланинските райони в западната половина на страната ни, над 1000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Корените

В дрогата са открити сапонини, дъбилни и багрилни вещества, захари и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Растението е било известно още от средните векове като лекарствено. Употребява се в нашата народна медицина като укрепително средство, за засилване на апетита и против диария: 1 чаена лъжичка на ситно счукани корени се заливат с 1 чаена чаша вряща вода; след изстиване се прецежда. Доза за един ден. Използва се под контрол на лекаря. Поради съдържанието на дъбилни вещества се използва също и за щавене на кожи.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – www.BioLib.de; wikipedia