Hesperis Matronalis L. Сем. Cruciferae – Кръстоцветни
вечерник, клека-оту, нощна фиалка, нощница, обикновен вечерник
ОПИСАНИЕ: Двугодишно или многогодишно тревисто растение. Коренът е вретеновиден, дебел, разклонен. Стъблото е до 1 м високо, изправено, неразклонено или разклонено, четинесто, влакнесто, с дълги неразклонени или къси, вилужно разклонени власинки, по-рядко голо. Долните стъблени листа са яйцевидни до широкоелипсовидни, заострени към върха, а към основата стеснени в къса дръжка до лировидно назъбени. Средните стъблени листа са широкояйцевидни до яйцевидно-ланцетни, стеснени в къса дръжка до почти приседнали, закръглени в основата, необхващащи стъблото, назъбени, с по-едри зъбци към основата или почти целокрайни, а на върха остри, четинесто-влакнести, от двете страни с дълги неразклонени власинки. Цветовете са събрани в неразклонени или разклонени гроздовидни рехави съцветия, звездовидно-влакнести по оста. Цветните дръжки са голи, по-къси от чашката. Чашелистчетата са до 1 см дълги, тясно продълговати, лилави, с тясната бяла ципеста ивица по края, голи, с рогчета на върха. Шушулките са линейни, цилиндрични, дъговидно извити, слабо начленени, с дълги изправени дръжки, дълги до 3 см. Семената са крилати, продълговати и кафяви на цвят. Цветовете се разтварят само вечер (обикновено между 19 и 20 часа) и нощем, откъдето са произлезли народите наименования на растението. Цъфти през май-юли.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Растението произхожда от Южна Европа и Югозападна Азия, като културно или подивяло се среща в по-голямата част на Европа. У нас се среща като подивяло на много места в страната, както и като културно декоративно растение из градините.
ДРОГА: Стръковете и семената
От семената е изолирано строфантидин биовинозид, строфантидин глюкобиовинозид, строфантидин-дигитоксизид, както и два неидентифицирани аморфни карденолида. Тоталното съдържание на карденолидите е 20 мг на 100 г сухи семена. От изолираните 5 сърдечни глюкозида 3 са в кристален вид. От семената са изолирани също глепералин и един нов холинов естер – хеспералин. Семената съдържат още към 30% тлъсто масло, което въпреки че не съдържа синигрин, може да се използва само в сапунената промишленост и за горене
Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:
В народната медицина се прилага при подагра и ревматизъм, а в нашата народна ветеринарна медицина против болестта „клека” по домашния добитък, като дрогата се нарязва на дребно и се смесва в храната му.
Дрогата е отровна. Добро медоносно и декоративно растение.