Зеле обикновено

Зеле обикновено

Brassica oleracea L. Сем. Brassicaceae– Кръстоцветни

 

зеле градинско

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно тревисто растение с централен масивен корен с  многобройни разклонения. Стеблото в основата вдървеняло. Приосновните листа едри месести, плътно припокриващи се в кълбести зелки. Цветоносното стебло, развиващо се през втората година, до 2 м високо с удължени или линейни цели листа. Съцветието метличесто, многоцветно. Венчелистчетата 4, сярножълти, рядко бели. Плодът линейна до цилиндрична шушулчица. Цъфти май-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Отглежда се като зеленчуково растение из цялата страна. Културен вид. Произхожда от Средиземноморието и Югозападна Азия.

 

ДРОГА: Прясното зеле съдържа витамин К, витамин С, Р-активни вещества, фолиева киселина, витамин В2, токофероли, каротеноиди, калий, натрий, магнезий  и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Противоязвено, слаб холеретичен ефект, хепатопротективно действие.

Българската народна медицина препоръчва прилагането на листа от зеле върху абсцеси за ускоряване на узряването им, както и при ревматични и друг вид ставни поражения. Сокът от кисело зеле намира приложение като слабително средство (1-2 чаши, приети на празен стомах).

Сок от обикновено зеле се получава много лесно след настъргването му на ренде и пресоване на настърганата маса. Пие се по 1 винена чаша няколко пъти на ден.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” чл.-кор.проф. д-р Веселин Петков София.
Снимка: en.wikipedia/ fir0002 | flagstaffotos.com.au