Иглика

Иглика

Primula officinalis L. HILL.   Сем. Primulaceae – Игликови

 

жълта иглика, аглика, белотък, игличе, игличина, медицинска иглика, ягуличка

 

ОПИСАНИЕ: Агликата е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, месесто, грапаво, неразклонено. Коренчетата са многобройни, тънки, дълги, шнуровидни, светлокафяви. Цветоносното стебло е безлистно, покрито с редки власинки, излизащо от средата на листната розетка. Листата са събрани в розетка. Те са едри, яйцевидно-лопатовидни, грапави, тъпо назъбени, изведнъж стеснени в широка крилата дръжка. Цветовете са с дръжки, сравнително едри (до 2 см в диаметър), златистожълти, събрани в наведено на една страна ценниковидно съцветие, обвито в основата си от по няколко зелени листчета. Плодът е кафява, разпуклива кутийка. Цъфти през март-май, а в планините и до по-късно.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:  Почти в цяла Европа, умерените райони на Азия, европейската част на Русия. У нас се среща във всички предпланински и планински области на страната, докъм 3000м надморска височина, особенно из слънчевите поляни, храсталаци и др.

 

ДРОГА:   Цветовете, коренищата с корените и листата. Листата се берат в свежо състояние през март-май. Цветовете се берат през март-юни. Берат се само цветовете без цветоносното стъбло. Брането се извършва в началото на цъфтенето, като не се чака пълното им разцъфтяване и прецъфтяване. Да не се берат неразцъфтели или прецъфтели цветове, понеже ще се намали количеството на цялата партида. Корените се берат май-юни.

Корените на нашата аглика съдържат 4,1-12,5% сапонини с хемолитичен индекс обикновено между 5000 и 7000. Дрогата съдържа малко етерично масло. Листата съдържат до 2% сапонини. Всички органи на растението  съдържат значително количество аскорбинова киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Агликата е била известна като лекарствено растение още на древните гърци. Коренищата с корените се употребяват като откашлечно средство за отделяне на сгъстение секрети при възпаление на дихателните органи (при бронхит, коклюш, астма, простудни заболявания), а също и като слабо диуретично потогонно средство за повишаване на обмяната: по  1 супена лъжица (около 5 г) на ситно нарязани корени с коренищата се заливат с 1 чаена чаша вода, оставя се да ври 10 минути, прецежда се, подслажда се със захар или мед и се взема по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно преди ядене.

Цветовете се употребяват в нашата народна медицина при неврози и безсъние: около 10г счукани сухи цветове се заливат с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Взема се по 1-2 супени лъжици вечер преди лягане.

От свежите листа в много страни се приготвят пролетна салата. Тя е особено полезна, като се има предвид, че рано на пролет, когато след зимата организмът особено се нуждае от витамини, а  други растения, богати на витамини още липсват.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Jeffdelonge at fr.wikipedia Later versions were uploaded by Tournachon at fr.wikipedia