Hyssopus officinalis L. Сем. Labiatae – Устноцветни
хисоп
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто туфесто растение. Коренът е силно разклонен, дълбоко проникващ в почвата. От него излизат по няколко стъбла, които са изправени, до 40 см високи, просто или метличесто разклонени, къдраво-влакнести, вдървенени в основата си. Листата са длъгнести, разположени на кръст, целокрайни, с подвид ръб, влакнести. Цветовете са събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката е тръбеста, с 15 жилки и с 5 почти равни зъбеца, жлезисто-влакнести. Венчето е виолетовосиньо, двуустно. Тръбицата е малко по-дълга от чашката. Горната устна е почти плоска и врязана, а долната е триделна, с по-широк и врязан среден дял. Тичинките са 4, стърчащи навън от венчето. Прашниковите торбички са разперени и се отварят с обща цепнатина. Орехчетата са длъгнести. Цялото растение е с приятна миризма. Цъфти от юли до септември.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средиземноморието, Балканския полуостров, пренесено е и в Северна Америка. У нас се среща по варовитите терени и скалите.
ДРОГА: Надземните части
До 1% етерично масло, в състава на което влизат 1-пинокамфон, сесквитерпени, един алкохол с приятна миризма, камфен, туйон и цинеол. Съдържа още флавона хесперидин, дъбилни вещества, флавоноидите диосмин (до 6% в цветовете) и хизопин, смоли, гуми, захарни компоненти, минерални соли, органични киселини, олеонолова и урзолова киселина.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като спазмолитично средство и против кашлица, при хроничен катар на червата и при хроничен бронхит (като секретолитично средство), за намаляване на изпотяванията и други във вид на запарка: по 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с една чаена чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден.
Външно се употребява за гаргара против ангина за налагане на скрофули и кожни екземи, при рерматизъм и др. Голямо приложение има в парфюмерията при производството на тоалетни сапуни, както и за подправка.
Декоративно и медоносно растение.