Калина

Калина

Sorbus aucuparia L. Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

диво грозде, офика, самодивско дърво

 

ОПИСАНИЕ: Високо до 16 м дърво. Кореновата система е силно развита, с обилни коренови издънки. Стъблото е с лъскава, тънка, гладка, сивозеленикава кора. Короната е закръглена, сравнително рядка. Дървесината е твърда, червеникава. Младите клонки са окосмени, с много лещанки. Листата са нечифтоперести, с 9-17 продълговато-ланцетни листчета – остри, неравномерно назъбени, приседнали. Младите листа са покрити с трихоми. Цветовете са бели, ароматични, събрани в кичести щитовидни съцветия. Чашката е 5-делна. Венчето е също петделно. Тичинките са много. Плодникът е долен, с 2-3 стълбчета. Плодовете са оранжево-червени или жълто-оранжеви, топчести или елипсовидни, нагарчащи и тръпчиви, обикновено с по 2-6 плоски, тъмнокафяви дребни семенца. Месестата част на плода е с жълт цвят. Цъфти през май-юни, едновременно с разлистването. Плодовете узряват през септември-октомври, но остават на дървото до декември. Растението започва да дава плод към 7-годишната си възраст, и то ежегодно.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Скандинавския полуостров, Атлантическа и Средна Европа, Балканския полуостров. У нас се среща в няколко форми предимно из средната и горната лесорастителна зона, обикновено поединично или в малки групи по откритите терени в широколистните и иглолистните гори, по скалистите и каменливите места. Среща се понякога и в по-ниските места. Растението живее до 150-200 години. Към почвата е непретенциозно. Студоустойчиво, светлолюбиво, сенкоиздръжливо. Най-добре вирее на песъчливи, песъчливо-глинести и варовити почви със северно изложение.

 

ДРОГА: Плодчетата

Плодовете съдържат сорбит, витамин Р, парасорбинова киселина, до 2% пектинови вещества, каротиноиди, до 1% антоцианови вещества, дъбилни вещества, плодови киселини (ябълчна, лимонена, винена, сорбинова). Семената съдържат амигдалин, а също и до 17% изсъхливо тлъсто масло. В дрогата е установено съдържанието и на глюкозидите соласонин и соламарин, както и на урозоловата киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Плодовете на офиката се използват в нашата народна медицина като укрепващо средство и поливитаминно средство, а също и против туберкулоза (офика-офтика). Сорбозата (сорбитът от дрогата) се използва като изходна захар при производството на витамин С, както и за храна на диабетиците.

Препаратите от дрогата намаляват тлъстините в черния дроб, както и холестерина в кръвта, повишават резистентността на кръвоносните съдове. Не са токсични. В дрогата е установена и естрогенна активност. Използва се във фармацията като заместител на обикновената захар за диабетици. Това се дължи на съдържащия се в плодовете сорбит, който не е захар, но е със сладък вкус. Сиропът е приготвен със сок от пресни плодове, които са добре узрели ( 1 кг изстискан сок от пресни плодове се вари 600 г захар), се употребява като леко лаксативно и диуретично средство, при ревматични болки и камъни в бъбреците и в пикочния мехур.

Офиката се употребява от дълбока древност. В един гроб от бронзовата ера е в Холандия в затворен бронзов съд са намерени остатъци от клончета, като се предполага, че те са били поставени за предпазване от магия. В по-новите изследвания народите са гледали на офиката като символ на растежа на сила.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia