Каунка

Каунка

Prunus Domestica L. Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

домашна синя слива, домашна слива, кюстендилска синя слива, слива

 

ОПИСАНИЕ: Средно едро дърво, достигащо до 12 м височина. Кората е напукана, сивобелезникава. Листата са яйцевидни, младите покрити и от двете страни с власинки, напилени, а възрастните са само отдолу космати, назъбени или напилени. От всяка плодна пъпка се развиват по 1-2, по-рядко до 3, средно едри, бели със зеленикав оттенък, с къси, слабо мъхнати дръжки цветове. Плодовете са дребни, средни или много едри – продълговато-овални, обратнояйцевидни или топчести, със или без бразда, различно обагрени (бледозелено, жълто, розово, червено, виолетово и др), с повече или по-малко восъчен налеп. Месото е жълтозелено или медножълто, меко, или плътно, повече, или по-малко сочно, сладко, сладко-кисело, или кисело, с много добри или по-слабо добри вкусови качества. Костилката е обикновено средно  едра, овална, сплескана, отстрани, с трапчинки по повърхността. Цъфти почти едновременно с развитието на листата. Плодовете узряват към есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Вероятните райони за произхода на домашната слива като културно растение са се обособили в умерената климатична зона на северното полукълбо – Кавказ, Мала Азия, Средиземноморието, Източен Китай и Япония.

 

ДРОГА: Плодовете

Пресните сливи съдържат вода – около 81%, захари, плодови киселини, пектин, целулоза. Съдържанието на минерланите вещества във вид на оксиди е както следва – калий, магнезий, фосфор, желязо. Освен това сливовият плод съдържа следните витамини: С, В, каротин, пантотенова киселина и др. Листата съдържат кумариновото производно скополетин. Сушените сливи съдържат калий, фосфор, желязо и магнезий.

Семената от костилката съдържат до 30% тлъсто изсъхливо масло, в състава на което влизат до 1,3% миристинова, до 6,6% палмитинова, до 2% стеаринова и до 58% маслена киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Сливата се отглежда от човека от праисторически времена. Днес сливовите плодове се използват всестранно както в сушено, така и в консервирано състояние за производство от тях на различни видове хранителни продукти. Сливите са полезни и за прибяване към храната на болни от ревматизъм, подагра, атеросклероза, възпаление на бъбреците, при бъбречни или жлъчни камъни. В тези случай те имат пикочогонно действие благодарение на съдържащите се в тях калиеви соли и органични киселини.

Смята се, че слабителният ефект на сливите се дължи на целулозата, захарите и на някои други дразнещи чревната перисталтика вещества. Сливите се дават и на лица, които страдат от хемороиди, като средство за премахване на запека и облекчаване на болния. Установено е също, че консумираните в прясно състояние сливи утоляват жаждата, сравнително добре се понасят от стомаха, улесняват храносмилането.

Напълно зрелите плодове се употребяват нашироко и за изваряването на специална ракия (сливовица).

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: YAMAMAYA – wikipedia