Кена

Кена

Paeonia peregrina Miller   Сем. Paeoniaceae – Божурови

 

божур червен, алтъника, божур, божур украсен, мужур, теснолист божур, див божур

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто растение с вретеновидно надебелен и разклонен корен, от който излизат няколко стъбла. Листата са големи, последователни, два пъти тройно насечени, крайните дялове обикновено с 3 зъбеца. Цветовете са много едри, разположение единично по върховете на разклоненията на стъблото. Чашелистчетата са 5, свободни; венечните листа са 5-10, кървавочервени, несраснали; тичинките са много; плодолистите са най-често 3-4, всеки се затваря за себе си и се получава сборен плодник, с горни яйчници на отделните плодници. Плодът е сборен. Отделните плодчета се разпукват по един шев. Всяко има по няколко черни лъскави семена. Цъфти през втората половина на пролетта.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Из храсталаците и редките широколистни гори почти в цяла България, главно в по-ниските части, макар че в Западна България расте и при по-голяма от 1000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Корените и цветовете.

Корените съдържат алкалоид, който е с неуточнен състав (приписва му се действие, подобно на действието на алкалоидите на ръженото рогче – Secale cornutum), малко етерично масло, глутамин, аргинин, танини; цветовете съдържат багрилото пеонин, което е отровно!!!

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Седативно и спазмолитично.

В литературата червения божур се препоръчва при редица нервно-психични заболявания предвид на това, че притежава противогърчово и централно седативно действие. Настойка от божур и в опити върху мишки показва хипнотично-седативен ефект, антиконвулсивно действие, потенцира тиопенталовата и хексеналовата наркоза.

Във  фитотерапевтичната литература червеният божур се препоръчва за лечение на епилепсия, при бъбречна литиаза, облекчава пристъпите при магарешка кашлица.

В народната медицина червеният божур се използва за лечение на ревматизъм и подагра.

Галеновите препарати от червения божур са с малка терапевтична ширина и всяко предозиране може да причини токсични явления.

Една кафена лъжичка смлени корени се варят в ½ л вода в продължение на 3-5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.  По същия начин може да се приготви и запарка от листа.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: Hardyplants at English Wikipedia