Китайски чай

Китайски чай

Camellia sinensis O. Kuntze (Thea sinensis L.) Сем. Theaceae – Чаеви

 

руски чай, чай

 

ОПИСАНИЕ: Вечно зелен храст или ниско дърво (до 10 м). Листата последователни, на къси дръжки, кожести лъскави, продълговати елиптични или елиптични, назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете едри, по 2-4 или единични в пазвите на листата. Венчелистчетата 5-9, бели, възжълти или възрозови. Плодът приплесната триделна кутийка. Цъфти август-ноември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Културен вид. Произхожда от Югоизточна Азия. Отглежда се в тропичните и субтропичните зони на цялото земно кълбо.

 

ДРОГА: Листа. Различаваме 2 вида чай: зелен чай – сухи, неферментирали листа; черен чай – сухи листа подложени на ферментация.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Стимулиращо и антидиарично действие.

Пред вид на откритите антимикробни свойства на зеления чай отвара от него е предложена за лечение на дизентерия. За целта 100 г сух зелен чай се заливат с 2 л вода, накисват се 20-30 минути, след това се варят в продължение на 1 час, като от време на време се разбърква. Снетата от огъня отвара се филтрира през двоен слой марля. Остатъкът от чай отново се залива с 1 л вода и се вари 40 минути, след което отварата отново се филтрира през марля.  Двата филтрата се смесват, наливат се в бутилка и се стерилизират, след което готовият препарат може да се съхранява в хладилник в продължение на половин година, а при обикновена стайна температура на тъмно – 3 месеца. Така приготвената отвара се приема по 1-2 супени лъжици 4 пъти дневно 20-30 минути преди ядене.

Силна чайна запарка се използва и срещу слънчево изгаряне. За целта преди излагане на слънце откритите части на тялото се измиват или намокрят с чай. При слънчево изгаряне компреси от силен чай премахват болката и действат охлаждащо.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia