Конски кестен

Конски кестен

Aesculus hippocastanum Сем. Hippocastanaceae – Конскокестенови

 

ОПИСАНИЕ: Дърво, до 25 м високо, с широка гъстооблистна корона. Листата дланевидни, на дълги дръжки, с 5-7 обратно яйцевидно клиновидни, назъбени дялове. Цветовете бели, събрани в изправени 15-30 см дълги конусовидни съцветия със смесени мъжки, двуполови и женски цветове. Плодът кръгла, до 6 см в диаметър разпуклива бодлива кутийка. Семената 1-3-4 см в диаметър, кафяви. Цъфти през май.

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажните долове край реките. Диворастящо в няколко съседни находища в Източна Стара планина. Широко култивирано в градини и паркове като алейно и парково дърво. Широко култивирано като декоративно на много места в Централна и Западна Европа.

 

ДРОГА: Цветове, кора, семена-плодове, листа.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Варикозен симптомокомплекс, хемороиди, тромбофлебит, статични отоци, противовъзпалително.

Корите на кестена подобряват храносмилането и потискат съпътстващата възпалителния процес чревна секреция. По тази причина отвара от кори на кестен се препоръчва при диарии. Също отвара от кори се прилага външно за превръзка на гноящи рани. Плодовете се препоръчват при кашлица с жилави храчки.

Външно екстрактът от кестените се препоръчва при невралгии, миалгии, ревматизъм, възпаление на кожата и др.

Спиртно-воден извлек се приготвя като 50 г цветове или наситнени плодове от кестен се накисват в 500 мл 50 градусова ракия или водка. От получената тинктура се пият по 30-40 капки 3-4 пъти на ден в продължение на 3-4 седмици. Тази тинктура се използва и за външно приложение.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia