Конско петало

Конско петало

Tussilago farfara L. Сем. Compositae – Сложноцветни

 

бяло копито, магарешка диря, подбел, подвелка, ямков лист

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е тънко, дълго, разклонено, пълзящо. Рано през пролетта, при стопяването на снега, от коренището израстват по единични или по няколко надземни стъбла, до 25 см високи, покрити с яйцевидно-ланцетни, розоволилави, остри, кафявочервени отгоре люсповидни листа. По върховете на тези стъбла се развиват цветните кошнички. Те са до 2 см широки, обвити с 2 реда листчета, външните от които са по-едри. Плодосемките са дългоцилиндрични, ръбести, с много рядка хвърчилка. След прецъфтяването и узряването на семената стъблата загиват, а се появяват листата. Те са приземни, с тънки жлебовидни дръжки. Напълно развитите листа са отгоре зелени и голи. Листните дръжки са с меки власинки. Цъфти през ранна пролет (февруари – март).

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В цяла Европа, Средна и Западна Азия до Хималаите, Северна Африка. У нас се среща из влажните и ронливи места и сипеи, по изкопите, насипите, покрай бреговете на реките, потоците, по влажните ниви като опасен плевел в цялата страна и др.

 

ДРОГА: Листата и цветните кошнички

Листата съдържат до 10% слузни вещества, които при хидролиза дават галактоза и пентоза – предимно арабиноза, глюкозиди, тусилагин, който действа успокоително при кашлицата. Дрогата съдържа още  ситостерин, до 3,5% танини, галова, ябълчна, и винена киселина, инулин, следи от етерично масло, сапонини, каротиноиди, витамин С, белтъчни вещества, полизахариди, палмитинова киселина и др. Цветните кошнички съдържат фарадиол, арнидиол, тараксантин, стигмастерин, танини, слузни вещества, жълтото багрило ксантофил, фитостерини и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В нашата народна медицина като омекчаващо и откашлечно средство при възпаление на горните дихателни пътища, при пресипнал глас, бронхиален катар, бронхиална астма, белодробни възпаления, липса на апетит и р.: по 4 чаени лъжички на ситно нарязани листа се заливат с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване запарката се прецежда (доза за 1 ден).

Външно дрогата се прилага във вид на отвара(лапи) за налагане на циреи (топло), при контузии и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons wikimedia