Копитник

Копитник

Asarum europaeum L. Сем. Aristolochiaceae – Копитникови

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо разклонено коренище. Стеблото късо, 2-5 (10) см дълго, полегнало или приповдигащо се, в основата с 3 кафяви люспи и 2 сближени презимуващи листа на дълги дръжки; листните петури бъбрековидни до почти кръгли с дълбока сърцевидна основа, целокрайни, тъмнозелени лъскави. Цветовете единични на върха на стеблото, околоцветникът прост звънчевиден, отвътре тъмнопурпурновиолетов или виолетовокафяв, отвън зеленикавочервен до кафяв, влакнест. Плодът многосеменна 6-гнездна кълбеста кутийка. Цъфти март-юни.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни сенчести широколистни гори, в планините. Разпространено в цялата страна от 300 до 1200 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Коренището и надземната част.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Отхрачващо, отчасти седативно.

Нашата народна медицина предлага копитника и извлеци, получени от него, като сигурно средство за улесняване на отхрачването на жилавите секрети, обтуриращи дихателните пътища. По-големите концентрации на дрогата, приложени перорално, предизвикват повръщане, най-вероятно по пътя на дразнене на периферните рецептори, предизвикващи този рефлекс. В тази връзка народната медицина препоръчва копитника като ефективно средство за отвикване от алкохол.

Народната медицина препоръчва освен това дрогата и като средство за потискане на повишената възбудимост на централната нервна система при свръхвъзбуда, главоболие от мигренозен тип.

Прилагането на дрогата изисква повишено внимание, тъй като при копитника се касае за лекарствено растение, притежаващо значителна токсичност.

Активните съставки на дрогата се извличат на горещо, като се спазват следните съотношения: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога(прясна) се заливат с 200 мл вряща вода и се оставя да се извлича до изстудяването на сместа. След това се филтрува и така приготвеният извлек се изпива в продължение на 1 ден.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia