Helichrysum arenarium L. Сем. Compositae – Сложноцветни
жълт смил, каменно цвете, безсмъртниче, неувехка, пясъчно цвете, сламено цвете, смил, смин, сухо цвете
ОПИСАНИЕ: Жълтият смил е многогодишно тревисто растение. Коренището е вдървесинено, дълбоко проникващо в почвата. Стъблата са обикновено по няколко. Те са високи до 30 см, целите заедно с листата покрити с гъсти сивобели власинки, разклонени само в зоната на съцветията. Приосновните листа са продълговато обратно яйцевидни или лопатовидни, тъпи, стеснени в дръжки. Листата по стъблата са последователни, линейно-ланцентни, целокрайни, приседнали заострени. Цветните кошнички са дребни, многобройни, кълбовидни, събрани в гъсти щитовидни метлици на върха на стъблото и разклоненията му. Те са лимоненожълти или златистожълти с многобройни обвивни, керемидообразно наредени листчета, горната част на които по-късно се разперва. Цветчетата са тръбесто-фуниевидни. Плодът е продълговат, с хвърчилка. Цъфти през лятото.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по песъкливи и крайбрежни места: Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина (централна част), Североизточна България, на отделни места в Югоизточна България и Кюстендилско. Среща се в Централна и Източна Европа (на север до Южна Швеция, а подвидът само в Югоизточна Европа).
ДРОГА: Събраните в началото на цъфтежа цветни кошнички изсушени при обикновена температура или в сушилня до 45 градуса целзий. Дрогата трябва да запази лимоненожълтия си цвят, да не притежава миризма, да има горчив вкус.
Растението съдържа смолисти, дъбилни (от пирокатехиновата група) и горчиви вещества, стерини, малко етерично масло, ауронол, до 0,25% глюкозиди, багрилни вещества с фенолен характер, мастни киселини, инузит, витамините K и C, каротин, а също витамините B1, B2 и PP, никотинова киселина, слузни вещества.
В състава на етеричното масло влизат крезоли, свободни киселини, включително и капронова киселина, алкохолът нерол (с прятна миризма), който е стереоизмоер на гераниола.
Стъблените части на растението също съдържат етерично масло, дъбилни вещества, витамин K и др.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Жлъчкогонно
При прилагане на отварата или екстракт от жълт смил се наблюдава намаляване и даже изчезване на повръщанията, повдиганията, усещането на тежест под лъжичката; намаляват и дори изчезват болките в областта на черния дроб и жлъчния мехур, метеоризмът, субектиричното оцветяване на кожата и на склерите, увеличеният черен дроб се намалява.
В народната медицина отвара или запарка от цветовете на жълтия смил се прилагат не само като жлъчегонно, но и като диуретично и леко слабително средство.
Три чаени лъжички ситно нарязана дрога се заливат с 2 чаши студена вода и след накисване в продължение на 8 часа се прецеждат. Изпива се на части за 1 ден.
Жълтият смил може да се използва и като отвара или запарка.
Отварата се приготвя от 10-15 г дрога на чаша вода и се взема по 2 супени лъжици 3 пъти дневно, ½ час преди ядене в продължение на 2-3 седмици; запарката се приготвя от 1 супена лъжица цветове за чаша кипяща вода – запарва се 30 мин; приема се по ½ чаша 2 пъти дневно, половин час преди ядене.