Кочи глави

Кочи глави

Tribulus terretstris L. Сем. Zygophyllaceae – Зигофилови

 

бабини зъби, трабузан, тръбозан, чюнка

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Коренът е сравнително тънък, вретеновиден. Стъблата са многобройни, разклонени, с редки изправени власинки, зелени до кафяво виолетови, пълзящи, достигащи 1-2 м дължина. Листата са сложни, чифтоперести, последователни, 3-5 см дълги, 1,5-2 см широки, с 4-7 двойки листенца, които са дълги до 1 см. Те са елипсовидни, слабо несиметрични, тъмнозелени отгоре, белезникавозелени отдолу, с бели власинки. Цветовете са сравнително дребни, по-къси от 1 см, единични, разположени в пазвите на листата. Чашелистчетата са 5, елипсовидни, към върха заострени, покрити с прилегнали власинки, по периферията ципести, слабо изкорубени. Тичинките са 10. Плодът след узряването се разапада на 5 орехчета. Всяко орехче е триръбесто, до 7 мм дълго, до 5 мм широко, с 3 големи шипа на гръбната си страна, а между тях –  други, по-дребни. Цъфти и плодоноси през юли – октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средиземноморието, Индия, Китай, Тропическа Африка. У нас се среща по песъчливите и каменливите места, като плевел в лозята и другите окопни култури, навсякъде в по-топлите краища на страната, както по черноморското крайбрежие, така и във вътешността.

 

ДРОГА: Надземната част

Плодовете съдържат тлъсто масло, смоли и още неуточнен алкалоид. Листата съдържат витамин С. От надземната част на растението у нас е изолиран диосгенин. В листата и плодовете е установено съдържанието на флавоноиди, а от листата и корените са изолирани сапонини. От дрогата са изолирани също гитогенин и хлорогенин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В нашата народна медицина се използва за пречистване на кръвта и против маясъл (хемороиди). В Грузия дрогата се използва като диуретично средство и против запек. Основното действие е стимулирането на половата система. Бабини зъби се прилага и при оскъдна и нередовна менструация, хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената, невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, бронхит, коклюш и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.; bg.wikipedia
Снимка: commons wikimedia