Кръстач

Кръстач

Paris Quadrifolia L.  Сем. Liliaceae – Кремови

 

вранско око

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е дълго, пълзящо хоризонтално, обвито с влагалищни люспи. Стъблото е до 40 см високо, право голо, неразклонено. Листата са с мрежесто жилкуване, разположение на върха на стъблото в прешлен. Те са обикновено 4, голи почти приседнали или с къси дръжки, обратно яйцевидно-елипсовидни, стеснени в основата си, късо заострени на върха. Цветовете са единични, двуполови връхни, с дълги дръжки. Околоцветникът е съставен обикновено от 8 листчета, разположени в два кръга по 4, като външните са ланцетни, светлозеленикави, а вътрешните са по-тесни, линейни, жълтозелени. Тичинките са обикновено 8, с къси плоски дръжки. Прашниците са прикрепени в основата си. Те са по-дълги от тичинковите дръжки, с удължен, осилесто изтънен връх, дълъг почти колкото прашниците. Яйчникът е 4-гнезден, по-рядко 5-6 гнезден. Стълбчетата са 4, рядко повече, сраснали в основата си, рядко свободни. Плодът е синкавочерна, многосеменна ягода. Семената са почти кълбовидни, кафяви, с набръчкана повърхност. Растението е с неприятна миризма и неприятен вкус. При по-дълъг досег с него в свежо състояние предизвиква главоболие. Цъфти през май-юни. Плодовете узряват през юли-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Вирее в по-голямата част на Европа, в Унгарската равнина, Средиземноморската област, Мала Азия. У нас се среща из сенчестите широколистни, смесени и иглолистни гори, из храсталаците, горските поляни и другаде, обикновено в по-богати на хумус и достатъчно влажни терени, на силикатен и варовит терен между 600 и 1800 м надморска височина из цялата страна. Варира по броя и формата на листата, а понякога и по броя на цветните части.

 

ДРОГА: Стръковете с коренищата.

Коренището, плодовете и листата съдържат сапогенина паридин и сапонина паристифнин, които действат като сърдечно токсични (като дигиталисът), а също и на централната нервна система (с наркотично действие). Установено е също съдържанието още на аспарагин, ябълчна, лимонова киселина и пектин. Паристифинът има и инсектицидно действие. Коренищата съдържат неуточнени алкалоиди, както и сапонини със стероиден строеж.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  За бързо зарастване на рани

В народната медицина се прилага външно за бързо зарастване на рани, при подагра, ревматизъм и др. Растението не е още добре проучено. Отровно.

От събраните през пролетта листа се получава жълта боя. Народно инсектицидно средство.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia