Cyclamen europium L. Сем. Primulaceae – Игликови
циклама, ботурче
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с подземно видоизменено стъбло – кръгла сплескана грудка. Листата в общо очертание са кръгли, с 5-7 плитки дяла, в основата сърцевидни, на дълги дръжки, по ръба назъбени. Цветовете са доста едри, с дълги дръжки, които влизат направо от грудката; чашката е петлистна, с яйцевидни или триъгълно-лацентни дялове; венчето е съставено от 5 доста дълги, сраснали в основата си и обърнати назад листчета; тичинките са 5, яйчникът е едногнезден, горен. Плодът е сферична кутийка, която се оформя и узрява в земята. Цъфти през есента, а листата се развиват през пролетта.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из широколистни гори и храсталаци, из каменисти места. Разпространено из Предбалкана (Търновско), Източните и Средни Родопи, Средна гора, Сакар планина и планините на Югозападна България, докъм 1000м надморска височина.
ДРОГА: Луковицата
В луковиците се съдържат сапонинът цикламин и горчиви вещества.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Растението може да се използва като успокояващо нервната система средство при нервни оплаквания, както и при обща отпадналост и неразположение. Пресният сок от коренищата може да се използва ефективно при гинекологични заболявания (бяло течение) чрез локалното му приложение. При синузити и главоболие от простуден характер се препоръчва поставяне на 1-2 капки неразреден сок в носа, като след 5 минути болният започва да киха, оплаква се от чувство на топлота в главата, изпотяване, а от ноздрите започва да се отделя обилен секрет.
Интравенозното приложение на извлеци от растението на опитни животни предизвиква забавяне на сърдечната дейност и бързопреходно понижаване на артериалното налягане. Основно действащо вещество в растението е сапоноидът цикламин, който притежава курареподобен ефект. Това обяснява използването на цикламите в древността за получаване на отрова, с която са се намазвали върховете на стрелите при лов. Цикламинът притежава силно хемолитичен ефект.
Всички видове циклами са отровни. Клиничната картина на отравянето е нехарактерна. Тя се манифестира с повръщане, световъртеж, главоболие, обща отпадналост, а при тежки случаи – гърчове, сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Лечението на отравянето е неспицифично – прави се промивка на стомаха и се дават симптоматични средтсва.
Една супена лъжица нарязани грудки се запарват с 2 чаши вода, течността се прецежда и се пие в продължение на 2 дена. Може да се получи алкохолен извлек, като 1 г грудки се залеят с 10 г 70 градусов спирт и се оставят да престоят няколко дена. Взема се 2-3 пъти по 30 капки.