Лаврова череша

Лаврова череша

Prunus laurocerasus Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

зеленика, дафнян, лавровишня, плъзниче, черничка

 

ОПИСАНИЕ: Вечнозелено, до 2м високо храстче или малко дръвче. Кореновата система е силно развита, главно встрани. Стъблото е до 2 м високо. Листата са вечнозелени, до 20 см дълги, кожести, блестящи отгоре, матови отдолу, опадващи през 2-3 години. Те са с къси дръжки, продълговати, наредени последователно, заострени на върха, почти целокрайни или с редки зъбци. Цветовете са дребни, стоящи на къси дръжки, събрани по 20-30 в изправени гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на миналогодишните листа. Чашката е с опадващи листчета. Венчето е бяло, съставено от 5 венчелистчета. Тичинките са 15-20, с нишковидни дръжки. Плодът с една костилка, топчест, със сочен черен околоплодник. Цъфти през април-юни. У нас расте и нискостъблената лавровишня. Тя е с целокрайни листа.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Балканския полуостров. У нас се среща като подлес из сенчестите долове на бука по северните склонове на Средна Стара планина, от Етрополския до Котленския Балкан (до 1400 м надморска височина) и в Странджа (до 200 м надморска височина) в землищата на селата Граматиково, Бродилово, Българи, Кости и др. Култивира се нашироко из парковете.

 

ДРОГА: Свежите листа

Цианогенните глюкозиди амигдалин. Прулауразин и неговия стереоизомер пруназин, които при ензимно разпадане отделят циановодород (синилна киселина). Съдържа също до 0,5% етерично масло, в състава на което влизат бензалдехид, бензилов алкохол, бензалдехидциоанохидрин, силна киселина и др. Дрогата съдържа още дъбилни вещества, тлъсто масло, восъци. В семената на растението освен глюкозиди се съдържат още тлъсто и етерично масло. Кората съдържа до 11% дъбилни вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Болкоуспокояващото действие се обуславя от съдържанието на амигдалин, при разлагането на който в червата се отделя синилна киселина, която има анестезиращи свойства. Употребява се също и за подобряване вкуса на някои лекарства. За получаване на лавровишнева вода, съдържаща 1% ционоводород. Употребява се за приготвяне на болкоуспокояващи лекарствени средства. Употребява се също и за подобряване вкуса на някои лекарства. От разлагането на бензалдехидцианохидрина се получава свободен бензалдехид, който е с приятна миризма и се употребява за ароматизиране в сладкарската и в сапунена промишленост. Народната ветеринарна медицина използва дрогата против болестта шап по добитъка. Отровно растение.

Листата и кората се използват за щавене на кожи. Декоративно парково растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia