Galium odoratum L. Сем. Rubiaceae – Брошови
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с тънко пълзящо коренище с многобройни прави стебла, високи до 40 см, четириръби, обикновено прости. Листата прешленесто разположени. Цветовете дребни бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на стеблото. Плодът сух, разпадлив на две зеленикавокафяви половинки със закривени кукички по повърхността. Цъфти април-май.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из сенчести, влажни, най-често букови и габърови гори в планините. Разпространено из всички планини в България от 800 до към 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
ДРОГА: Надземната част преди или в началото на цъфтежа.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично, потогонно, омекчително и експекториращо. Трябва да се има впредвид, че прясното растение действа по-силно от изсушената дрога.
Българската народна медицина прилага свежото растение при обтуративния бронхиален синдром, също при асцит при чернодробна цироза, при възпалителни заболявания на пикочните пътища, при болки в стомаха.
Външно се препоръчва налагането на трудно заздравяващи рани, на вторично инфектирани кожни обриви и при фурункулоза.
Две супени лъжици от дрогата се заливат с 400 мл вряща вода, като се оставя да престои в продължение на 1 час. След като изстине и се прецеди, пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно.