Лазаркиня

Лазаркиня

Galium odoratum L. Сем. Rubiaceae – Брошови

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с тънко пълзящо коренище с многобройни прави стебла, високи до 40 см, четириръби, обикновено прости. Листата прешленесто разположени. Цветовете дребни бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на стеблото. Плодът сух, разпадлив на две зеленикавокафяви половинки със закривени кукички по повърхността. Цъфти април-май.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из сенчести, влажни, най-често букови и габърови гори в планините. Разпространено из всички планини в България от 800 до към 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната част преди или  в началото на цъфтежа.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично, потогонно, омекчително и експекториращо. Трябва да се има впредвид, че прясното растение действа по-силно от изсушената дрога.

Българската народна медицина прилага свежото растение при обтуративния бронхиален синдром, също при асцит при чернодробна цироза, при възпалителни заболявания на пикочните пътища, при болки в стомаха.

Външно се препоръчва налагането на трудно заздравяващи рани, на вторично инфектирани кожни обриви и при фурункулоза.

Две супени лъжици от дрогата се заливат с 400 мл вряща вода, като се оставя да престои в продължение на 1 час. След като изстине и се прецеди, пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia