Левурда

Левурда

Allium ursinum L. Сем. Liliaceae – Кремови

 

мечи лук

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Луковицата продълговата, покрита с ципеста обвивка, разнищваща се на успоредни влакна. Стъблото изправено 15-40 см, високо, тристенно, обхванато в основата от листни влагалища. Листата 2, приосновни, с удължение влагалища, дълги дръжки и широки елипсовидно-ланцетни петури, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете в сенник на върха на стъблото. Околоцветните листчета 6, линейно ланцетни, тъпи или заострени, бели. Плодът кълбесто тристенна кутийка. Семената черни, закръглени. Цъфти април-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из сенчести планински гори. Разпространено из всички наши планини между 800 и 1400 м надморска височина. Среща се из цяла Европа.

 

ДРОГА: Луковици.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Атеросклероза, чревни разстройства.

Левурдата се употребява при атеросклероза, високо кръвно налягане, при чревни разстройства, профилактично против грип, като апетитовъзбуждащо и богато витаминозно средство. Препоръчва се и като противоглистно средство.

Външно левурдата се прилага при лечение на рани и контузии.

В народната медицина най-често се употребява цялото растение или само луковиците в свежо състояние като салата по 5-10 г дневно. Други начини за вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка счукани луковици се киснат 1 час в една и половина чаена чаша вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Като противоглистно левурдата се прилага в клизми; за външно приложение (при рани, контузии) – налагане с каша от счукани луковици, поставени в марля.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia