Лен

Лен

Linum usitatissimum L. Сем. Linaceae – Ленови

 

културен лен, обикновен лен, питомен лен, сийрек

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто културно растение. Коренът е разклонен, с множество нежни коренчета. Стъблото е високо до 1,5 м, голо, в горния си край разклонено, с дълги ликови снопчета. Листата са длъгнесто-ланцетни, с 3 жилки, заострени на върха, последователни. Цветовете са сравнително едри, разположени на връхни редки метлици по стъблото. Чашката е 5-листна, а всяко чашелистче е заострено на върха, с ципест, ситноресничест ръб. Венчелистчетата са също 5. Те са обратно-яйцевидни, небесносини, много по-дълги от чашката. Тичинките са 5, слабо сраснали в основата си. Плодникът е съставен от 5 плодолиста. Плодът е сферично-яйцевидна кутийка, разпукваща се по 5 шева. Семената са плоско-елипсовидни, светлокафяви, лъскави, гладки. Цъфти в началото на лятото, а плодовете узряват през юли-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Растението е отглеждано в култура в Предна Азия и Египет още преди 4000-5000 години. У нас се отглежда в две форми – маслодаен и влакнодаен.

 

ДРОГА:Семената

Семената съдържат до 10% слузни вещества, пектини, до 45% тлъсто засъхливо масло, в състава на което влизат глицеридите на линоленовата, линолевата, олиновата, палмитиновата и стеариновата киселина. Освен това в семената се съдържат белтъчни вещества, въглеводороди, органични киселини, ферменти, каротин, минерални соли, лециитн, следи от дъбилни вещества, кристален глобулин, глутаминова киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Суровина на химико-фармацевтичната промишленост за получаване на Semen Lini disperg – като омекчително средство при възпаление на лигавиците; като противовъзпалително и омекчаващо средство (семената) при хроничен запек: по 1-4 чаени лъжички семе се възварява за кратко време с 2 чаени чаши вода, оставя се да се охлади, прецежда се и се изпива наведнъж.

Външно счуканото или смляното ленено семе се замесва с гореща вода във вид на рядка каша за лапи и компреси, размазва се върху марля и се налага върху болното място (цирей, изгорено място и др), като след това се завива с вълнен плат.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: en.wikipedia