Mentha pulegium L. Сем. Labiatae – Устноцветни

 

бласкун, див джоджун, полски джоджен

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи до 60 см, полегнали и вкореняващи се или изправени. Листата са срещуположни, сравнително дребни, овални или овално-яйцевидни, целокрайни или назъбени, с дребни прилистници. Цветовете са светлопурпурни или лилаво-розови, рядко бели, наредени в раздалечени прешлени в пазвите на листата. Чашката е двуустна и при отвора си е с власинки. Плодът е съставен от дребни, топчести орехчета. Цялото растение е по-малко или повече окосмено и има приятна миризма. Цъфти през юни-септенври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Средна Азия, югозападната и южната част от европейската част на Русия, Северна Африка. У нас се среща почти в цялата страна (без планините), по влажните и мочурливи по-ниски места, край реките и влажните ливади.

 

ДРОГА: Цъфтящата надземна част

Етерично масло до 1,26% в сухата дрога (с малко ментол, азулен, лимонен, дипентен и ментон, а с до 80% кетона пулегон). Съдържа още един сапонин, до 4% катехинови танини. В дрогата е установено съдържанието на диосмин, флавоновия глюкозид хесперидин, пиперитенон и др. От пулегона чрез хидриране може да се получи ментол.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Против астма, като газогонно и успокояващо средство: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 500 г вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Смята се, че бласкунът е много перспективно растение за получаване на кетона пулегон – основна суровина за добиване на синтетичен ментол. Намира широко приложение и в консервната рибна промишленост, както и в парфюмерията.

Инсектицидно народно средство. Декоративно и медоносно растение.

За добитъка се смята за отровно.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia