Лечебен пореч

Лечебен пореч

Nasturtium officinale R. BR. Сем. Cruciferae – Кръстоцветни

 

кресон, друмиче, поточарка

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто водно растение. Корените са тънки, нишковидни. Стъблото е приповдигащо се, тръбесто, кухо, разклонено, голо, набраздено, вкореняващо се във възлите, с  приосновни издънки, до 70 см дълго. Листата са тъмнозелени, текоперести, с 2-7 двойки листчета, голи, с ъгловато изрязан ръб или целокрайни, с много къси дръжки. Връхното листче е по-едро, с дръжка. Цветовете са разположени в гроздовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му, удължаващи се след прецъфтяването. Чашелистчетата са зелени, 4 на брой. Тичинките са виолетови, с жълти прашници. Плодът е сърповидно извита, странично сплесната шушулка, без жилки по повърхността. Семената са яйцевидно-лещовидни, червено-кафяви, тъмни, мрежести. Цъфти през втората половина на пролетта и през лятото, до септември. Прясната дрога, особено при смачкване, има парлив вкус на ряпа и остра миризма.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В цялата територия на Европа. Пренесено е и е натурализирано в Северна Америка и Африка. У нас се среща край по-големи извори, реките, особено из разливите им, както и по чистите заблатени места в различни части на страната. В някои страни се култивира.

 

ДРОГА: Цъфтящата надземна част в свежо състояние.

Свежата дрога съдържа един глюкозид, които при хидролиза отделя сярно етерично масло, подобно на синапеното. Съдържа още значително количество каротин, витамин С, провитамин D, витамините B1, B2 и Е, минерални соли ( с калий, желязо, арсен и йод – до 5 мг на 1 кг дрога), малки количества танини и захари и много силитра (калиев нитрат). Семената съдържат до 24% тлъсто масло, подходящо за употреба за технически цели.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Обикновено пресните листа на растението или изстисканият сок от тях се използват при хронични кожни изриви, екземи, анемия, при авитаминоза, за подобряване обмяната на веществата, възпаление на лигавицата на устата, при заболявания на щитовидната жлеза, скрофули, възпаление на жлъчния мехур и др. и като източник на поливитаминна храна – по 1 шепа на ден в продължение на около 1 месец във вид на пролетна салата или като се изстиска сокът или се сварява сироп (1/3 пресен сок и 2/3 захарен сироп).

Външно се употребява за налагане при изгорено – ½ до 1 супена лъжица сок, добре разбит с 50 г маслиново масло.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia