Лечебна ружа

Лечебна ружа

Althaea officinalis L. Сем. Malvaceae – Слезови

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто гъсто сивовлакнесто растение. Стеблото право, до 2 м високо, често разклонено. Листата триъгълно яйцевидни, цели или длановидно наделени, долните 5-, горните 3-делни. Цветовете многобройни едри единични или на групи в пазвите на горните листа. Чашката 5-делна, двойна, трайна. Венчелистчетата 5, клиновидни. Плодът 7-8 мм в диаметър, разпадащ се на 15-25 светлокафяви плодни дяла. Цъфти юли – септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни, ливади, из храсталаци, край реки и блата, в равнините и планините. Разпространено из цялата страна от низините до към 1000 м надморска височина. На някои места отглеждано като декоративно растение. Среща се почти в цяла Европа.

 

ДРОГА: Корените. Дрогата притежава слаба характерна миризма и сладникав силно слузест вкус.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Омекчаващо, отхрачващо и противовъзпалително действие.

Показания за прилагането  им на първо място са заболявания на дихателните пътища, придружени от упорита кашлица, магарешка кашлица, бронхити, трахеити и на второ място заболявания на храносмилателния тракт (язвена болест, хиперацидни гастрити).

Ружата се препоръчва и за външно прилагане при възпалителни заболявания на устната кухина, при гингивити, тонзилити и при конюнктивити.

Една-две супени лъжици ситно нарязани корени се извличат с 500 мл студена вода в продължение на 1 ден. Полученият извлек се прецежда, подсладява се малко и се пие по една супена лъжица на всеки 2 часа.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia