Veronica officinalis L. Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с тънко пълзящо коренище. Цветоносните стебла пълзящи вкореняващи се и приповдигащи се, цветоносните клонки изправени. Листата срещуположни, на къси дръжки, обратно яйцевидни или елиптични, назъбени. Цветовете събрани във връхни изправени жлезисто-влакнести гроздове. Плодът двугнездна, многосеменна сплесната кутийка. Цъфти май-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из влажни гористи и храсталачни места. Разпространено из цялата страна до към 2000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната част по време на цъфтеж.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Бронхолитично, противокашлечно, противовъзпалително и апетитовъзбуждащо.

Българската народна медицина прилага отварата от великденчето най-често при ангина, трахеити, бронхити, астма, суха кашлица.

Вътрешно под формата на отвара. Една супена лъжица билка се залива със 150 мл вряща вода; кисне 2 часа; пие се преди ядене по 1 супена лъжица за подобряване на апетита.

Външно билката се прилага счукана в маслена настойка против обикновени рани, рани от изгаряне и циреи.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia