Ливадно лютиче

Ливадно лютиче

Ranunculus acris L. Сем. Ranunculaceae – Лютикови

 

обикновено лютиче, люти лютивец, люто жълтурче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, а корените са нишковидни и шнуровидни, събрани в плътно снопче. Стъблата са изправени, до 70 см високи, незадебелено грудковидни в основата, разклонени, покрити, както и листните дръжки, с къси, прилегнали четинки или в основата си почти голи. Приосновните листни петури са изрязани повече от половината или до основата. Долните стъблени листа са с дълги дръжки, с прилегнали власинки, почти голи, с 5-7 дълбоко изрязани ланцетни или линейни, остри, цели или назъбени делчета. Горните листа са приседнали, нарязани до основата, линейни, целокрайни, с по 1-2 зъбчета. Цветните дръжки са набраздени, с къси, прилегнали, власинки. Цветовете са многобройни, до 2 см в диаметър. Тичинките са много. Плодните легла са голи. Плодчетата са от 2 до 3,5 мм дълги гладки орехчета. Цъфти през май-август. Счита се като упорит плевел в ливадите.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Азия, Северна Африка, Северна Америка. У нас се среща из влажните ливади и тревистите места, край пътищата и канавките, особено из нивите, които се намират в близост с ливади или със скоро разорани ливади, предимно в предпланинския и планинския пояс, до около 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част

Съдържа глюкозида ранункулин, който под действието на ензими се разгражда на глюкоза и протоанемонин (анемонол) – маслообразна течност с характерна миризма. Листата съдържат витамин С, каротин, дъбилни вещества. Плодовете съдържат до 23% тлъсто масло. Цветовете съдържат флавоксантин, тараксантин и виолаксантин. Установено е също, че изолирано вещество от растението е идентично с лутеин-епоксида.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина –  при главоболие и невралгия, ревматизъм, подагра, за лечение на рани, а и като тонизиращо средство.

Протоанеминът е токсичен. В малки дози той има стимулиращо действие върху централната нервна система, увеличава количеството на еритроцитите и на хемоглобина. Анемонинът и анемоновата киселина са фармакологично слабо активни.

Дрогата се използва в дерматологията за лекуване на гнойни и трудно зарастващи рани, за предизвикване образуване на мехури по кожата.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Johann Georg Sturm, commons wikimedia