Ливанчи

Ливанчи

Rosmarinus officinalis L. Сем. Labiatae – Устноцветни

 

бабин косъм, розмарин

 

ОПИСАНИЕ: Вечнозелено храстче. Стъблото е четириръбесто, вдървеняло в основата си, силно разклонено, до 2 м високо, с изправени клонки. Листата са срещуположни, до 2,5 см дълги, вечнозелени, кожести, линейно-ланцетни, целокрайни, със силно подвит надолу ръб, твърди, стеснени в основата си, без дръжки, тъмнозелени и лъскави отгоре, беловлакнести отдолу, със силно изпъкнала главна жилка. Цветовете са виолетовосини до виолетовобелезникави или бели, събрани по няколко в къси гроздовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Плодът е съставен от 4 кълбести яйцевидни орехчета. Семето е дребно, продълговато, светло или тъмнокафяво. Цялото растение има своебразна приятна миризма. Цъфти през май-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Средиземноморието и по адриатическото крайбрежие, където се среща диворастящо. У нас се среща като диворастящо или подивяло по черноморското крайбрежие около Варна. Отглежда се из градините.

 

ДРОГА: Листата и младите облистени клонки

Съдържа етерично масло, камфен и други терпени, борнеол, урзолова киселина и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:Като стомашно-чревно и нервоукрепително средство, като добър стимулант при отпадналост и изтощение от болести или прекомерна физическа и умствена работа. Във вид на мас с етерично масло се използва за втриване при контузии, изкълчване, парализи, при диспепсии и др.: по 2 чаени лъжички на ситно счукани листа се заливат с 1 чаена чаша вряща вода, разбърква се и след изстиване запарката се прецежда. Доза за 1 ден. Същата запарка се прилага и външно още топла за компреси и гаргара, за плакнене на устната кухина и др.

Изпитано инсектицидно средство, особено против молци.

Нашата народна медицина прилага във вид на отвара дрогата и за втриване след прецеждане при косопад.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:en.wikipedia