Лопуш

Лопуш

Rumex Patientia L.  Сем. Polygonaceae – Лападови

 

лападец, градински лапад, спанаков лапад

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто растение. Коренът е вретеновиден, месест, кафяв отвън, жълт отвътре. Стъблото е до 2 м високо, изправено, разклонено, ръбесто. Листата са възмесести, едри, бледо- до синьозелени, съвсем голи от долната страна или едва пухести, вълновидно изрязани по ръба, понякога тъпо назъбени. Страничните жилки на листните петури сключват със средната жилка ъгъл 45-60 градуса. Приосновните листа са с дръжки, продълговати, едри, до 40 см дълги, до 9 см широки, отрязани или ширококлиновидни в основата, понякога почти сърцевидни, стеснени към върха, голи или почти голи. Цветовете са събрани в гъсто, безлистно, метличесто съцветие. Плодът е 3-4мм, дълго кафяво, на върха заострено орехче. Цъфти през юни-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Централна Европа, Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Южна Америка. У нас се среща из влажните буренясали места на сравнително богати почви, край пътищата, горите, горските поляни. Култивира се, а най-често се използва и смаорасло из селските градини, но напоследък и в редовна култура.

 

ДРОГА: Корените и листата

Корените съдържат значително количество витамин C, а също производни на антрахинона, включително и хризофанова киселина. Дрогата съдържа още минерални соли (фосфати, железни и др.), както и други още неуточнени вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Отварата от корените се употребява в нашата народна медицина против кожни болести, струпеи, кел и скорбут: 5-10 г на ситно счукани корени се заливат с 2 чаени чаши вряща вода, ври 10 минути и след изстиване отварата се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден под контрол на лекаря.

Счукано във вид на каша коренище се счита като много добро външно средство за налагане на обриви, циреи, кожни струпеи, лимфатични отоци и др.

От смачканите свежи коренища, сварени с оцет и смесени със същото количество свинска мас, се получава мехлем против краста. Листата на растението се използват също за храна като зеленчук за супи, пюрета и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia