Лютивче

Лютивче

Polygonum hydropiper L. (Persicaria hydropiper)  Сем. Polygonaceae  – Лападови

 

воден пипер, водно пипериче, водна гъшеница

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Стеблото изправено или приповдигащо се, вкореняващо се във възлите, 30-70 см високо, зелено или под възлите с виолетови пръстенчета (при узряване на плодовете цялото червено). Листата продълговато ланцетни или ланцетни, последователни във възлите на дръжки в основата на ципести зеленикави, кафяви или яркочервени прицветници, сраснали във влагалища, обхващащи стъблото. Цветовете в класовидни рехави съцветия в пазвите на горните листа, обикновено извити и наведени. Околоцветникът зеленикав, на върха червеникав, розов или бял, със златистожълти до жълтеникави точковидни жлези. Плодът тристенно или лещовидно орехче, чернокафяво, голо. Цъфти юли-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни мочурливи места, из ровове, изкопи, край блата, езера и други водоеми като рудерално край селищата. Разпространено из цялата страна докъм 1000м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната част

Глюкозида полигопиперин (установено е, че той оказва тонизиращо кръвоспирателно действие върху матката), до 2,5% флавонови глюкозиди (рутин, кверцетин, кемпферол и др.) с витамин P действие, способстващи за намаляване на проницаемостта на капилярите и на тяхната чупливост. Досега са известни в дрогата 7 различни фланоида, като се предполага, че действието й се дължи главно на рутина, изорамнетина и др. Дрогата също така съдържа малко етерично масло, богато на терпени, полигонова, мравчена, оцетна, валерианова, ябълчна и  мелисинова киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Кръвоспиращо (най-често при маточни и хемороидални кръвотечения)

Растението е било известно като лекарствено още на старите гърци и римляни. За него споменава Диоскорид. Има данни за употреба на дрогата от незапомнени времена в Китай. Матиолус е установил, че сокът от свежата дрога, употребен върху язви по кожата на животните ги предпазва от възпаление. Дрогата се прилага нашироко в нашата народна медицина като кръвоспиращо средство при стомашни и чревни кръвоизливи, кървящи хемороиди, при обилна менструация, маточни кръвотечения, при диарии и др. Дрогата се употребява също в консервната и хранително-вкусовата промишленост, за подправка и др. При ваерене от дрогата се получава жълта боя, а като се прибавят и киселини, се получава златиста, златистозелена и други окраски. Медоносно растение. Свежото растение е подходящо за фураж за свинете и за едрия рогат добитък

Една шепа прясно нарязана дрога или по 3 чаени лъжички на ситно нарязана суха дрога се вари с 2 чаени чаши вода 15 минути, като след изстиване се прецежда и се изпива на 3 пъти за 1 ден по предписание и под контрола на лекар. Употребата на дрогата не се препоръчва при болни с възпалени бъбреци и пикочен мехур.

 

 

Изполвани източници:
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia