Лятна липа

Лятна липа

Tilia grandifolia Сем. Tiliaceae – Липови

 

едролистна липа

 

ОПИСАНИЕ: До 30 м високо, силно, разклонено дърво. Кората на стъблото е по-черна и по-дълбоко напукана в сравнение с тази на дребнолистната липа. Младите клонки отначало са окосмени, а по-късно стават голи или с разпръснати  звездовидни власинки. Короната е широка,  кълбовидна или кълбовидно-пирамидална. Кората е по-груба, по-напукана и по-тъмна от тази на дребнолистната липа. Листата са сърцевидни, по форма и назъбеност подобни на тези от дребнолистната липа, но са по-едри, до 10 см дълги и почти толкова широки, отгоре тъмнозелени, отдолу по-бледи, светлозелени, голи или рядко, прости власинки. През есента листата пожълтяват. Цветовете са жълтозелени, силно ароматични, събрани по 3-8  в увиснали съцветия.  Плодът е по-едро, топчесто орехче със сив цвят и ясно изразени ребра. Цъфти през юни и началото на юли. От нашите липи тя цъфти следователно най-рано. Плодовете са кълбовидни, по-едри, с 4-5 ясно изпъкващи космати ребра. Узряват през август-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна и Южна Европа, Балканския полуостров. У нас се среща из сенчестите смесени широколистни гори и храсталаци, предимно из по-влажните и топли дефилета, по-рядко по каменистите склонове в по-голямата част на страната.

 

ДРОГА: Цветовете

Цветовете съдържат етерично масло, в състава на което влизат фарнезоли, флавоновият глюкозид хесперидин, глюкозидът тилиацин, сапонини , значително количество слуз, както и дъбилни вещества. В дрогата се съдържат и органични киселини, каротин, аскорбинова киселина, захари. Открито е и е изолирано и терпеново вещество тлиадин. В зрелите плодове са намерени свободни аминокиселини – аспарагинова, серин, глицин, глутамин, аланин, тирозин, валин и левцин. Липовите орехчета са богати на белтъчини, мазнини, безазотни екстрактни вещества, целулоза и минерални вещества.

 

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Използва се като средство за изпотяване при различни простудни заболявания, както и като бактерицидно средство за гаргара и за плакнене на устната кухина, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур: по 1 шепа сух липов цвят в 1 чаена чаша вряща вода се оставя да кисне 10 минути, след което се прецежда и се пие по 2-3 чаши горещ липов чай на ден.

При приемане вътрешно на запарката от липов цвят тялото се изпотява. Счита се, че изпотяващият ефект на дрогата се дължи не на етеричното масло, а на един съдържащ се малко количество глюкозид, чийто химичен състав е неустановен.

Липата е много важно медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia