Магданоз

Магданоз

Petroselinum sativum HOFFM. Сем. Umbelliferae – Сенникоцветни

 

меродия, риба меродия

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно тревисто растение. През първата година растението развива розетни листа и кореноплода или силно разклонен корен, а през втората година –  стъблата, съцветията и плодчетата (семето). Кореноплодът е  бял, месест, обикновено почти вретеновиден, с разклонения в основата, ароматичен. Стъблото е изправено, тънко, набраздено, силно разклонено, голо. Листата са светлозелени, лъскави, триъгълни, отдолу матови. Приосновните и долните стъблени листа са с дълги дръжки, двойно и тройно пересто разсечени, с клиновидно-яйцевидни зъбчати делчета. Цветовете са дребни, жълтеникавозелени, събрани в сложни сенниковидни съцветия. Чашката липсва. Тичинките са 5. Плодът е продълговато-яйцевиден, до 3 мм дълъг, сивозеленикав, с ясно изразени 5 надлъжни ребърца, но без шипчета.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Среща се диворастящо в Средиземноморието. Произхожда от остров сардиния. Като културна форма е разпространен най-много в Средна Европа, Франция, в страните на Балканския полуостров. Култивира се у нас като градинско растение. Главно у нас са известни 2 разновидности на растението – листовидна и кореноплодна, като преобладава листовидният магданоз

 

ДРОГА: Плодчетата, пресните листа заедно със стръкчетата и кореноплодите

Плодчетата съдържат до 3% етерично масло, главната съставна част на което е апиолът. Дрогата съдържа още глюкозида апигенин, фурокумарина бергаптен и аглюкона петроселинен. Те съдържат също до 22% тлъсто масло, състоящо се главно от глицеридите на петроселиновата киселина. Кореноплодите съдържат апигенин. Те съдържат още в свежо състояние: витамин С, захари, белтъчни вещества, сурова целулоза и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Плодчетата са старо народно средство с диуретично, спазмолитично и газогонно действие, възбуждащо  стомашната секреция, повишаващо апетита и подобряващо храносмилането, при заболявания на бъбреците и пикочния мехур за усилено отделяне на соли от организма, при възпаление на простата, при чревни колики и менструални смущения във вид на запарка: по ½ до 1 чаена лъжичка на ситно счукани плодчета се заливат с 1 чаена чаша студена вода; оставя се да кисне, без да се загрява в продължение на 8 часа, след което се прецежда. Доза за един ден.

За същата цел може да се използва и сокът от прясното растение: по 1-2 супени лъжици дневно, но винаги под контрола на лекаря.

Външно във вид на лапи от сварени корени и листа, за налагане на циреи, отоци, за премахване на лунички и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:it.wikipedia