Малина

Малина

Rubus idaeus L. Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

ОПИСАНИЕ: Висок до 1,5м храст с тънки и изправени шипове или без тях. Коренището е развито, с многобройни издънки. Надземната част на растението е двугодишна, а подземната – многогодишна, като се състои от коренище, от което се развиват странични корени, разклоняващи се почти в хоризонтална посока, сравнително близо до повърхността на почвата. Върху младите коренови образувания и по коренищата през втората половина на лятото и в началото на есента постепенно се формират много вегетативни пъпки. До настъпването на студовете една част от тези пъпки се развиват в подземни издънки, а друга част остават във вид на пъпки.  През пролетта от тях израстват надземните бодливи по ръбовете части, като до есента същите образуват самостоятелни придатъчни коренчета.  Листата са последователни, нечифтоперести, с по 3-5, рядко по 7 едро назъбени, заострени на върха листчета, отгоре зелени, отдолу – бяло окосмени. Цветовете са двуполови, бели, събрани в метличесто съцветие, и са немного на брой. Тичинките и плодниците са много. Плодът е вкусен, сборен – сложна, сочна „ягода”, слабо окосмена на повърхността, образувана от 20-30 зрънца върху куха основа. Цъфти през юни – август, а плодовете узряват през юли – септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Азия, Северна Америка, Балканските страни. У нас се среща като диворастящо из влажните каменливи склонове, сипеите, сечищата, изределите гори и другаде из цялата страна.

 

ДРОГА: Листата и плодовете

Листата съдържат значителни количества дъбилни вещества, флавони, витамин С, органични киселини, захари, минерални вещества, слузни вещества и др.

Пресните малинови плодове съдържат витамин В1   , В2, витамин С, захари, каротин, киселини, минерални вещества.  Един кг пресни малинови плодове съдържат до 9 мг желязо, до 46 мг манган и до 8,6 мг мед. Плодовете съдържат също и пуринови вешества, както и пектин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Отварата от корените се използва в нашата народна медицина като потогонно и пикочогонно средство, против настинка. В сухо състояние малините се използват в народната медицина също като потогонно средство във вид на чай при простудни заболявания и при продължителна и силна менструация (по 40-80 г сухи плодове на 1 л вода).

Листата се употребяват в народната медицина като затягащо средство против диарии и други стомашни и чревни разстройства, за гаргара и плакнене на устата (по 5-10 г за чаша запарка дневно).

Установено е, че консумацията на пресни плодове се повишава апетита. Те действат противоскорбутно и диуретично. Същото действие имат малиновия сок и малиновото вино.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons wikimedia