Малко шумкавче

Малко шумкавче

Pulicaria prostrate (GILIB.) Сем. Compositae – Сложноцветни

 

блъшница, дрисливче, дрислива трева

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение. Коренът е влакнест, силно разклонен. Стъблото е до 30 см високо, изправено, разклонено, пухесто-влакнесто. Долните листа са продълговати, стеснени в дръжка, до 3 см дълги, до 0,8 см широки. Стъблените листа са приседнали, продълговато-ланцетни, целокрайни, ситно назъбени или вълновидни, всички гъсто сивовлакнести. Кошничките са дребни, до 1 см широки, събрани в рядка щитовидна метлица. Страничните кошнички са по-едри от средните. Цветовете са жълти. Езичестите цветчета са не по-дълги от обвивката. Хвърчилката е съставена от два реда четинки. Плодовете са късовлакнести. Цъфти през юли-октомври. Цветните кошнички имат силна балсамична миризма.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В голяма част на Европа, Западна Азия, Северна Африка. У нас се среща из влажните и буренливи места в много райони на страната ни.

 

ДРОГА:  Надземната част – през юли-октомври, а корените – през есента или в ранна пролет.

Дрогата съдържа етерично масло, в което е установено съдържанието на хеленин. От всички части на растението са изолирани стероидни компоненти, както и дъбилни вещества. В листата и цветовете на растението е установено съдържанието на флавони и сапонини. Установено е също, че корените съдържат полиацетилни и фенолни естери.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Отварата от листата и корените се използват в нашата народна медицина като слабително средство при стомашни разстройства, от което произлиза едно от народните наименования на растението. Употребява се под контрол на лекаря.

Външно – във вид на отвара – за налагане на рани

Народно противонасекомно средство.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia