Мащерка

Мащерка

Thymus serpyllum Сем. Labiatae – Устноцветни

 

бабина душица, овчарски босилек, воленика, душичина, майчина душица, махра, овчарска мирудия, оленица

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение , високо 10-30см, с леко вдървеняване в основата на стъблото. Разклоняването на стъблото е още от основата и при някои то е доста силно; най-често стъблата са приповдигащи се или дори някои са изцяло прилегнали на земята; те са най-често неясно 4-стенни, а листата при всички са срещуположни. Листата са дребни, линейни или елиптични, с къси дръжки или приседнали. Стъблата и листата най-често са покрити с дребни власинки или пък са голи. Цветовете са събрани по много в пазвите на най-горните листа на изправените стъбла, но в общо очертание цялото съцветие прилича на сбит или рехав клас или даже на метлица. Цветовете са много дребни и са устроени почти тъй, както и при другите устноцветни. Венчето е от розово до червено; тичинките са 4 и стърчат настрана по 2 от горната устна. Листата, връхната част на стъблото, чашката и венчето са покрити богато с жлезисти трихоми, излъчващи етерично масло. Цъфтят през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Мащерките са широко и навсякъде разпространени – от най-ниските до най-високите планински райони, по сухите, скалисти и припечни места, из пасищата, по-рядко из ливадите; по-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планините.

 

ДРОГА:  Надземната растителна част с цветовете.

Етеричните масла на мащерките според екологичните и географски условия, при които са се развивали растенията, са различни по състав. Те съдържат крезоловите производни тимол (1-2%) и карвакрол (30-40%). Освен крезол маслата съдържат и терпени – парацимол (около 30%) и други терпени. На парацимола се дължат специфичната остра миризма и парливият вкус на маслата. Тимолът и карвакролът като крезолови производни действат антисептично и дезинфекционно, особено тимолът.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Отхрачващо, антибактериално, спазмолитично

Освен при трахеити, бронхити, магарешка кашлица запарката от мащерка се използва и при простудни заболявания, при възпалителни заболявания на стомаха и червата, диарии и колики. Нашата народна медицина препоръчва запарка от мащерка (1 супена лъжица листа и цвят се запарва в 250 мл вода и захлупено се вати 5 минути; като изстине прецежда се) срещу главоболие. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чаша. Приложено външно под формата на бани, действа ревулзивно, подобрява тонуса на кръвоносните съдове в кожата. При гнойни рани стимулира оздравителния процес. Особено полезни в този случай са баните с мащерка и влажните превръзки с инфуз от мащерка.

Прилага се като запарка при суха кашлица, спастичен бронхит, коклюш, стомашно-чревни възпалителни заболявания с колики и метеоризъм, както и външно за промивка на устната кухина и за гаргара. Запарката се приготвя, като 5 чаени лъжички ситно нарязана мащерка се заливат с 1 чаша вряща вода (доза за 1 ден); запарката  се приема студена на глътки.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: wikipedia