Мая

Мая

Humulus lupulus L.  Сем. Cannabinaceae – Конопови

 

горчиц, хмел, мел, хлебна мая, горец

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно увивно двудомно растение. Коренището е дълго, пълзящо. Стъблото е дълго (в култура до 12 м), ръбесто, покрито с къси, извити във вид на кука шипчета. С тях растението се прикрепва към околните дървета и предмети. Листата са едри, до 15 см дълги, длановидно нарязани до средата на 3-5 дяла, дълбоко сърцевидни при основата си, със заострени върхове, по ръба напилени, с едри ланцетни прилистници и с по-къси или равни на листната петура дръжки. Мъжките цветове са до 5 мм в диаметър, с петделен околцветник и 5 тичинки, събрани в метлицовидни съцветия. Женските цветове са събрани в дълго (15-20 мм) съцветие, което наподобява шишарка. Вътрешната повърхност на прицветните люспи е снабдена с дребни масленосмолисти жлези, които натрупват под кутикулата си смолисти и ароматични секрети. Плодът е сивкаво, яйцевидно, сплескано орехче. Цъфти през май-октомври.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В умерената зона на северното полукълбо – Средна Европа, Средиземноморието, Балканския полуостров. У нас се среща като диворастящо във влажните гори и храсталаци, край реките и поточетата, във влажните долини и оврази., по бреговете и склоновете, където се увива по храстите и клоните на дърветата до 1000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Съплодията (шишарките) и  жлезите.

Етеричномаслените жлези, с които са осеяни покривните люспи на шишарките, се отделят лесно чрез претриването им през сито. Тези жлези съставляват дрогата лупулин. Лупулинът е със жълтозелен цвят и силна специфична миризма. Дрогата съдържа още белтъчни вещества, мазнини, восъци, минерални и горчиви вещества, хумулон – алфа горчива киселина, хумулон – бета горчива киселина, меки алфа-смоли, меки бета смоли, твърди гама-смоли, етерично масло. Предполага се, че главната съставка на етеричното масло са мирценът и мирценолът. Освен това в шишарки с различен произход са намерени сесквитерпенови въглеводороди. Установено е, че ароматът на хмела се дължи на дитерпените в етеричното масло.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Успокояващо , болкоуспокояващо

В нашата народна медицина се използва като болкоуспокояващо и успокояващо нервната система средство при състояние на възбуда и безсъние, както и за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането: по 1-2 чаени лъжички ситно нарязани шишарки се заливат с една чаена чаша вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива на глътки вечер.

Външно се употребява за лечение на трудно зарастващи рани, които се налагат със стопления остатък след прецеждането. Най-голямо приложение дрогата намира в пивоварната промишленост – за придаване вкус, трайност и пенливост на бирата, както и в хлебната промишленост. Лупулинът се използва в големи количества също в бирената промишленост. Шишарките от диворастящото растене се използват у нас и другаде от населението за приготвяне на домашна мая за хляб. Месестите подземни стъбла и младите леторасли на хмела преди развиването на листата могат да се ядат като салата или като спаржа.

От стъблата на растението може да се получи здраво влакно за груба тъкан на въжета. Младите листа и стъбла са добър фураж. Декоративно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia