Медна детелина

Медна детелина

Melilotus officinalis L. Сем. Leguminosae – Бобови

 

едър звездел, жълта комунига, зубровка, комунига, едра еньовка

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно тревисто растение. Главният корен е белезникав, силно разклонен. Стъблото е до 2 м високо, изправено, силно разклонено, слабо ъглесто, влакнесто в горната си част. Листата са тройни, последователни, с дълги дръжки, по края назъбени, отдолу с къси власинки. Всички прилистници са целокрайни, шиловидни. Цветчетата са жълти, 3-7 мм дълги, събрани в гроздовидни съцветия, често увиснали надолу. Плодът е едносеменен боб. Цъфти през юни-септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:  В Европа, европейската част на Русия, Сибир, Кавказ, Иран, Тибет. У нас се среща по влажните и тревисти места, край храсталаците, пътищата, в посевите като плевел в цялата страна.

 

ДРОГА: Връхните цъфтящи стръкове

Дрогата съдържа до 0,9% кумарин, който се среща в минимални количества в живото растение, а се образува при сушенето на дрогата. Това са безцветни кристали с миризма, наподобяваща свежо сено. Дрогата съдържа още мелилотин, глюкозида мелилотозид, мелилотова киселина, дъбилни вещества, смоли, минерални соли, слузни вещества, холин, флавони, производни на пурина, белтъчни вещества. Семената съдържат до 41% белтъчни вещества, до 8,3% тлъсти масла, до 9% нишесте, а кълновете им – тригонелин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Дрогата е едно от любимите в нашата народна медицина лекарствено средство като нервоуспокояващо и омекчаващо, против главоболие и безсъние, като откашлечно средство при хронични катари на дихателните пътища, като пикочогонно средство и др.: 2 чаени лъжички ситно нарязана или счукана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода: след 2-3 часа се прецежда и се изпива на малки порции за 1 ден под контрол на лекаря, тъй като кумаринът в по-големи дози може да предизвика увреждания.

Използва се също и външно (стопленият остатък след прецеждането) за компреси при циреи, възпаление на зърната у кърмачките.

Медоносно растение. Много добро фуражно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia