Мента

Мента

Mentha piperita L. Сем. Labiatae – Устноцветни

 

лютива мента

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно културно хибридно растение, но се отглежда като едногодишно. Кореновата система се състои от подземни хоризонтални дълги коренища, от възлите на които се образуват множество тънки коренчета. От коренищата ежегодно всяка пролет израстват четвъртити, силно разклонени, високи до 1 м стъбла. Листата са тъмнозелени, с къси дръжки, срещуположни, покрити с нежни власинки и жлезисти трихоми, продълговати, на върха заострени, с изпъкнало жилкуване отдолу, към връхната част остро напилени, почти целокрайни при основата си. Цветовете са дребни, светлорозови или виолетови, разположени на върха на централното стъбло и разклоненията му в гъсти класовидни съцветия. Плодът е съставен от 4 яйцевидни едносеменни орехчета. Семе обаче растението почти не образува. Получените в редки случаи семена дават растения, различни от родителската форма. Размножава се вегетативно. Цялото растение има силан характерна миризма. Цъфти през юни- до края на август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В нашата страна е разширено в култура по поливни площи.

 

ДРОГА: Листата и стръковете

Всички надземни органи на растението съдържат етерично масло. Главната съставна част на етеричното масло е алкохолът ментол; то съдържа още терпени, лимонен, ментофуран, кетона ментон, алдехиди, амилов алкохол, естери на изовалереновата киселина. Листата съдържат каротиноиди, хесперидин, бетаин, до 12% дъбилни вещества, смоли, ензими, до 12% минерални соли и др. Из нискотопящите съставки на ментовото масло са идентифицирани тимол и карвакрол. От дрогата са изолирани още камфен, мирцен и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като болкоуспокояващо, нервоуспокояващо, газогонно и антисептично средство, за подобряване на храносмилането и повишаване на апетита и за стимулиране на сърдечната дейност: 2 чаени лъжички ситно счукани листа се заливат с 1 чаена чаша вряща вода; след изстиване запарката се прецежда и се пие по 1 супена лъжица 2-3 пъти дневно. Етеричното масло във вид на спиртен разтвор (2:100), външно се употребява за разтривки при кожни  възпаления, мигрена, за инхалации и др. Отварата от листата – външно за бани при нервна възбуда, а във вид на запарка – за гаргара, при възпаление на венците, за промивки и налагане при сърбежи по кожата и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia