Мерекеп

Мерекеп

Phytolacca Americana L. (PH. Decandra L.)  Сем. Phytolaccaceae – Лаконосни

 

американски лаконос, ашик-боя, винобой, американски винобой

 

ОПИСАНИЕ: Винобоят е многогодишно тревисто растение. Коренището е дебело, реповидно, многоглаво, с множество влакнести корение. Стъблата са по няколко на едно коренище. Те са прави, разклонени, до 3м високи, голи зелени, понякога обагрени червеникаво. Клонките в горната част на стъблото са обикновено вилужно разклонени. Листата са последователни, яйцевидни или яйцевидно-лацентни, едри до 25 см дълги, отгоре заострени, в основата си клиновидно стеснени. Цветовете са събрани в дълги до 15 см гроздовидни съцветия, разположени обикновено срещуположно на листата и прикрепени за стъблото посредством дълга до 10 см дръжка. Цветовете са дребни. Преди узряването плодът е зелен, десетребрен, а при узряването става кръгъл, тъмновиолетов. Цъфти през юни – август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Винобоят произхожда от Северна Америка, Азорскире и Канарските острови. В Европа е пренесен и разпространен като културно растение, но се среща и като подивяло, особено в района на Средиземноморието. У нас се среща като декоративно, често и като подивяло по буренливите места в североизточните райони на страната ни, в Източна Стара планина, Софийско, по буренливите места на Карлово, из Тракийската низина и др.

 

ДРОГА: Корените. Те се изкопават след узряването на плодовете – през есента. След това се нарязват на късове и надлъж за по-бързо сушене.

Корените съдържат горчива аморфна смола и отровния алкалоид фитолакцин 0,16% . Изолиран е също един липогенен. Установено е, че глюкопротеинът съдържа 3,2% монозахариди и 14% хексозамин. Този глюкопротеин има изразено митогенно хемоглутиниращо действие върху култура на лимфоцити ин витро.

Плодчетата съдържат едно отровно вещество с глюкозиден характер и едно сапониново – с драстично действие, както и червеното багрилно вещество кариофилен. От семената е извлечено тлъсто масло (етерен извлек).

При фармакологични изследвания на дрогата е установено, че трябва да се считат за силно отровни корените и свежите леторасли на растението, защото при увеличаване на дозата се появяват силно повръщане, диария и конвулсии. Смъртта настъпва от парализа на дихателния център.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: В нашата народна медицина външно се употребява против ревматизъм, при хемороиди и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Huw Williams (Huwmanbeing)- wikipedia