Меча стъпка

Меча стъпка

Salvia sclarea L.  Сем. Labiatae – Устноцвени

 

меча пета, какула, мускатна какула

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно до многогодишно тревисто растение. Коренът е многогодишен, вретеновиден, много разклонен, проникващ на дълбоко корен. По този начин силно развитата коренова система на растението определя неговия сухо устойчив характер. Стъблото е дебело, изправено, четириръбесто, кухо, разклонено, обикновено червеновиолетово, в долната си част вдървесинено, до 1 м високо, жлезисто-влакнесто. Всяко разклонение завършва с голямо метличесто съцветие. Листата са срещуположни, жлезисто окосмени, продълговато-сърцевидни, на върха остри или притъпени, набръчкани, грапави, неправилно назъбени, с изпъкнало мрежесто жилкуване от долната страна. Цветовете са едри, двуполови, двуустни, розови, розововиолетови, светлосини или бели, разположени по 6-10 на къси дръжки пръстеновидни в пазвите на най-горните листа, като образуват по този начин до 30 см дълги,  многоцветни, разклонени метличести съцветия по върховете на стъблата и разклоненията им.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Като диворастящо растение се среща из Средиземномотието, Франция, Италия, Испания, Румъния, Северна Америка. У нас се среша като диворастящо по сухите тревисти, слънчеви, каменливи места, край пътищата и другаде, по-често на варовит терен, сравнително нарядко из по-топлите райони на страната.

 

ДРОГА:  Цветоносните клонки и разположените по тях цветове.

Всички части на растението съдържат етерично масло. Най-много етерично масло съдържат чашките  и свежите цветове.  Листата съдържат освен малко етерично масло и значително количество дъбилни вещества. Семената съдържат до 31% тлъсто масло изсъхливо масло, в състава на което влизат глицеридите на палмитиновата, олеиновата и линоленовата кислеина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Нашата народна медицина използва чая от мечата пета против кашлица и при болки и газове в стомаха и червата: по 1-2 чаени лъжички на ситно счукана дрога се залива с една чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден.

С пресните листа от растението се налагат гнойни рани и циреи. Свежите и сухите листа, а също и съцветията намират приложение нашироко като подправка за ароматизиране на чай и на някои други суровини. Получаваното от съцветията на растението етерично масло намира широко приложени за ароматизиране на някои лекарства и особено в разните други наши промишлености: хранително-вкусовата, сладкарска, сапунена, винарска (в производството на мускатови и вермутови вина), като фиксатор в козметиката.

Отпадъците от съцветията и от недозрелите семена на растението, които остават след отдестелирането на етерично масло, са богати с хранителни вещества и могат да се използват като фураж за добитъка.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Hectonichus- en.wikipedia