Милостивка

Милостивка

Gratiola officinalis L. Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви

 

бял кантарион, месечница, горчивличе, сиротица, трескавиче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е пълзящо, с множество коренчета. Стъблото е високо до 50 см. Листата са приседнали, срещуположни, ланцетни, заострени, целокрайни или назъбени на върха. Цветовете са поединични, бели, жълтеникави, с дълги, излизащи от пазвите на листата дръжки, с по два прицветника. Чашката до основата е петделна. Венчето е петлистно, сраснало в широка и дълга тръбица, почти двуустно в горната си част. Само 2 тичинки са с прашници, а останалите липсват или са недоразвити. Плодникът е съставен от 2 плодолиста с горен яйчник. Плодът е продълговата кутийка, разпукваща се на 4 дяла с набръчкани семена. Цялото растение е отровно. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна и Южна Европа, Балканския полуостров, Севрна Америка. У нас се среща в много влажните и мочурливи места, по бреговете на реките, по горските влажни поляни и другаде из цялата страна от 1000 до 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част

Съдържа алкалоиди, глюкозиди, неуточнени химически, с общото наименование грациотоксин, с действие, подобно на дигиталисовите глюкозиди. Съдържа още смолисти вещества, ябълчна киселина, следи от етерично масло, дъбилни вещества и други още неуточнени съставки. Напоследък от дрогата са изолирани и флавоноиди, флавоноидни ацилглюкозиди, манетол.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Слабително, пикочогонно, противоглистно.

В нашата народна медицина като слабително, пикочогонно и противоглистно средство: по 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден. Винаги по предписание и контрол на лекаря. Патентирана е технология, по която се изготвя слабителен препарат от дрогата. Външно – при упорити кожни изриви, сърбежи и други – стопленият остатък след прецеждането се слага във вид на копрес. Отровно растение. Предизвиква отравяне на пчелите. Медът събран от това растение също е отровен.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: Franz Xaver – wikipedia