Миндилък

Миндилък

Loranthus europaeus L. Сем. Loranthaceae – Имелови

 

жълт имел, жълта лепка, европейски черен имел, черен имел

 

ОПИСАНИЕ: Дребно полупаразитно, вилужно разклонено храстче с опадливи през зимата листа с тъмнокафява кора. Стъблото е до 50 см високо, разклонено. Листата са обратно яйцевидно-продълговати, целокрайни, на върха тъпи, кожести, матови, тъмнозелени, с неясни жилки. Цветовете са жълтозелени, събрани в редки класчета. Външният околцветник е чашковиден, с дребни зъбци, а вътрешният е венчевиден. Тичинките са 6. Плодът е крушовидно-сферична жълтеникава лепкава ягода. Цялото растение има вид на рехава жълтеникава купчина.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В югоизточната и източната част на Централна Европа, Източното Средиземноморие, Югозападна Азия. У нас се среща като паразитиращ върху различни видове дъб, доста начесто из страната ни, най-много в източната й част, включително и в Странджа планина, а по-рядко в Пирин, Стара планина, Родопите и др.

 

ДРОГА: Стръковете

Листата съдържат тлъсто масло, лорантилов алкохол, дъбилни вещества. Плодовете съдържат висцин, цетилов алкохол, пектини, дъбилни вещества. Плодовете , семената, и околоплодникът съдържат мастни киселини и аминокиселини. От дрогата е изолирано и едно белтъчно вещество, притежаващо противотуморна активност. В плодовете на растението са намерени още и следните вещества: пролин, аспарагинова киселина, лизин, аргинин, глутаминова киселина, серин, метионин, фенилаланин и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина отварата от клоните се използва против хемороиди: 10-15 г ситно нарязана дрога се залива с 1 л вода и се загрява до кипване; след изстиване се прецежда и се пие по 1 водна чаша 3 пъти на ден след ядене. Дрогата се употребява в Хасковско и против кръвно налягане, но при експериментална проверка се е оказало, че тя няма такова силно и продължително хипотензивно действие, каквото й приписва народната медицина.

От плодовете на растението правят лепило.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia