Helleborus cyclophyllus Boiss. Сем. Ranunuculaceae Лютикови
бабатура, кукрек, кукуряк, ведрица, смукалник, съклица
ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е хоризонтално, пълзящо, кафяво, разклонено, с множество корени. Стъблото е зелено, изправено, до 50 см високо. Приосновният лист е длановиден, нарязан на 7-16 дяла, с дръжка, често презимуващ. Стъблените листа са по-дребни, приседнали. Цветовете обикновено са неприятно миришещи, едри, увиснали, събрани във връхно съцветие по 2-4 зеленикави. Дяловете на околоцветника са широкояйцевидни, светло- или синьозелени. Листовките в основата си са свободни или сраснали, стеснени или разширени. Стълбчетата са почти равни с дължината на листовките. Плодът е мехунка. Цъфти в ранна пролет – от януари до април.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Централна и Югоизточна Европа, Средиземноморието, Югозапдна Азия, Кавказ. У нас се среща из храсталаците и поляните на предпланинските и планинските области на много места в страната.
ДРОГА: Коренищата с корените
Съдържанието не е още добре уточнено. Установено е съдържанието на глюкозидите хелеборин и хелебореин, сапонини, нишесте и калциев фосфат. От нашата дрога е отделена глюкозидна субстанция с кардиотонично действие, представляваща по всяка вероятност смес от глюкозиди. Тази глюкозидна субстанция притежава някои химични свойства, характеризиращи глюкозидите на строфанто-дигиталисовата група. Освен глюкозидите от дрогата е отделено тлъсто масло със слабително действие, както и една несъдържаща азот органична субстанция.
ОСНОВНО ДЕЙСТИВЕ: В нашата народна медицина се употребява като сърдечно, слабително и пикочогонно средство. Отровно растение. Външно – против пърхут, за промиване на рани и други.
В народната ветеринарна медицина против болестта „спреж” по добитъка (пробиват се малки дупчици в ухото на животното и в тях се слага малка изрязана от коренището част). Нарязано на ситно коренище се поставя в храната на животните за усилване.
Медоносно и декоративно растение.