Мишорка

Мишорка

Gypsophila paniculata L. Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови

 

метличеста мишорка, бял чувен, бяло сапунче, чоен

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренът е доста развит, меснат, вертикален, в културната форма достигащ до 1 м дължина и до 10 см дебелина. Стъблата са поединични или са повече на брой, достигащи до 1 м дължина, разклонени, като образуват красиви туфи. Те са изправени, заоблени, вдървесинени в основата си, голи или долната част късовлакнести. Листата са срещуположни, стеснени в основата си и на върха, ланцетни, синкавосиви, с една добре забележима средна жилка и по 2 по-слаби странични жилки, голи, до 7 см дълги. Долните листа загиват рано. В пазвите на по-долните стъблови листа се развиват стерилни облистени клонки. Цветовете са многобройни, събрани в широко разперена метлица. Цветните дръжки са нишковидни, 2-3 пъти по дълги от чашката. Околоцветникът е дребен. Тичинките и плодникът са по-дълги от венчето. Плодната кутийка е широко обратно яйцевидна, почти кълбеста, по-дълга от чашката. Семената са пъпчиви.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Централна и Югоизточна Европа, Балканския полуостров, Централна Азия, Северна Америка. У нас се среща по сухите песъчливи поляни и каменисти варовити места.

 

ДРОГА: Корените

Съдържат до 20% сапонини и сапогенини. Сухото вещество съдържа протеин и мазнини. Чрез кисела хидролиза от корените са получени гипсогенинлактон, глюкоза, галактоза, арабиноза, ксилоза, рамноза. В семената е установено съдържанието на тлъсто масло. Изолирани са също и киселините кофейнова, хлорогенова и нехлорогенова.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като средство против кашлица, а най-много за получаване на сапонини. В сладкарската промишленост дрогата се прилага нашироко при приготвяне на халва, а в металургията – за образуване на защитна пяна върху електролитните вани, като по този начин се задържат вредните изпарения. Употребява се също за изпиране на платове, за зареждане на противопожарни уреди и други. Приети в по-големи количества, корените са отровни.

Медоносно и декоративно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:en. wikipedia