Миям- бала

Миям- бала

Glycyrrhiza glabra L.  Сем. Leguminosae – Бобови

 

боряна дулче, женско биле, гол сладник, сладка билка, сладник, сладок, сладун, сладунек, сладък корен

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно полухрастовидно растение. Коренището е късо. Коренът е силно разклонен в хоризонтална и вертикална посока. Стъблото е високо до 2 м. Листата са последователни, нечифтоперести. Листчетата са от 7 до 15 на брой, продълговато-яйцевидни или ланцетни, 2-6 см дълги, 0,5-2 см широки, на върха заострени или тъпи, обикновено завършващи с по 1 израстък, а отдолу са с кафяви точковидни жлези, често лепкави. Цветовете са белезникавовиолетови или виолетовочервени, събрани в гроздовидни удължени съцветия, които излизат от пазвите на горните листа. Чашката е тръбеста с почти еднакви зъбци. Ладийката е остра. Стъблото е голо. Плодът е светложълт до тъмнокафяв линеен боб с грапава повърхност, 0,5-3 см дълъг, 3-6 мм широк, със сравнително къса дръжка. Всеки боб съдържа 1-7 бъбрековидни тъмнокафяви или черни, гладки, твърди семена. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В източната част на Средиземно море. Югоизточна Европа, Монголия, Предна и Средна Азия. Култивира се в Италия, Испания и др. У нас се среща в полудиво или диво състояние по тревистите сухи места тук-там из Северна България и в градините и дворовете на някои села.

 

ДРОГА: Корените

Съдържат глизиризин (до 12%), около 40 пъти по-сладък от захарта. Установено е, че глизиризинът е глюкозидоподобно вещество, принадлежащо към сапонините. При разклащане в разтвор той образува дълго задържаща се пяна. Установено е също, че глизиризинът представлява калиева и калциева сол на триосновната глициризинова киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Противоязвено, отхрачващо, диуретично, слабително.

Българската народна медицина препоръчва използването на сладкия корен при затруднения при уринирането поради наличие на аденом на простата. Този установен благоприятен ефект на сладкия корен най-вероятно е израз на съдържащия се в него бета-ситостерин, съединение, което напоследък се утвърждава като ефективно средство при лечението на аденомата на простатната жлеза.

Една супена лъжица ситно счукани корени се заливат с 500 мл вода и се вари в продължение на 10 мин. От така приготвения на горещо извлек след изстудяване и прецеждане се пие по една винена чаша преди всяко яден.

Сладкият корен намира приложение във връзка с наличните си съставки и в хранителната, питейната, сладкарската и бояджийската промишленост.

При продължително приемане на сладкия корен особено често след прилагане на карбеноксолон се наблюдава повишаване на артериалното налягане, задържане на течности до формирането на отоци, поява на нарушенията в половата сфера – отслабване на либидото, поява на гинекомастия, намаляване или изчезване на окосмяването и др.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – wikipedia