Мушанка

Мушанка

Viola tricolor L. Сем. Violaceae – Теменугови

 

дива теменуга, диви очета, кокорче, маневша, мушанка, трицветна теменуга, шарена теменуга

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно или многогодишно тревисто растение. Коренът е тънък, силно  разклонен. Понякога от него излизат по няколко изправени или приповдигащи се стъбла. Стъблото е просто, наребрено, неразклонено или разклонено, почти четириръбесто, до 40 см високо, без издънки при основата си, голо или с дребни власинки. Листата са последователни, долните сърцевидни, а горните яйцевидни до ланцетни, придружени с листовидни, лировидно-пересто разделени прилистници. Цветовете варират по големина и багра. Те са поединични, прикрепени на дълги дръжки по горната половина на стъблото, с по 2 прицветника. Венчето е жълто или трицветно, като едното от листчетата е с къса шпора. Тичинките са 5, с по 1 израстък на върха на прашниковите половинки. Плодникът е от 3 плодолиста с горен яйчник. Плодът е многосеменна кутийка, разпукваща се по 3 шева. Силно изменчив вид – с много форми. Цъфти към края на пролетта и първата половина на лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В умерените райони на северното полукълбо, предимно в Европа, Балканския полуостров и др. У нас се среща по сухите и каменливи места, из храсталаците, посевите и другаде в цялата страна в много вариететни форми, но само из ниските места и из равнините.

 

ДРОГА: Надземната част

Надземната част съдържа каротиноидите виолаксантин, зеаксантин, ауроксантин и флавоксантин, а също и етерично масло, състоящо се от метиловия естер на салициловата киселина, до 10% минерални соли, делфинидин, танини, слузи, жълтото багрилно глюкозидно вещество виолакверцетрин, витамин С. В корените е установено съдържанието на рутин (виолакверцетрин), незначително количество алкалоиди, сапонини и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В нашата народна медицина като пикочогонно, потогонно и откашлечно средство: по 2 чаени лъжички на ситно нарязана дрога се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване запарката се прецежда (доза за един ден). Откашлечното действие се дължи на сапонините.

Външно сокът от прясното растение се използва за компреси и налагане при кожни обриви, гнойни пъпки, възпалени рани и отоци, за измиване на главата с отвара или студена настойка против главоболие и безсъние, против кожни обриви и струпеи, за гаргара при ангина, афта и др., за лапи при гнойни рани, и др.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:en.wikipedia