Fraxinus ornus L. Сем. Маслинови
ОПИСАНИЕ: Дърво до 7-8 м високо, или висок храст, кората сива гладка; младите клонки голи жълтосиви или сиви; пъпките сиви или кафявосиви, брашнести. Листата срещуположни нечифтоперести, 5-9 яйцевидни до ланцетни, островърхи, дребно назъбени до напилени листчета, на дръжки. Плодът орехче със силно развито плоско крилце. Цъфти май-юни.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из смесени широколистни гори, из храсталаци и по каменисти и скалисти места. Разпространено из цялата страна до към 1300 м надморска височина. Среща се в Южна и отчасти Централна Европа.
ДРОГА: Събраната рано на пролет изсушена на открито или в сушилня до 60 градуса кора.
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Адстригентно.
Корите на мъждряна намират приложение в народната медицина като средство за лечение на диарии. Адстригентният ефект на растението може да бъде обяснено с високото съдържание на танини в него.
Сокът на дървото, получен след нарязване на кората, притежава леко лаксативно действие, което се обуславя от високото съдържание на манитол. Манитолът е широко известен като осмотичен диуретик. Когато сокът е качествен, той притежава светложълт цвят, сладникав вкус и ронлива консистенция.
Две-три супени лъжици счукани кори се заливат с две чаши вряла вода, разбъркват се добре, и след като изстинат, се прецеждат. Получената течност се изпива за един ден.