Мъхнат лопен

Мъхнат лопен

Verbascum phlomoides L. Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви

 

лопен

 

ОПИСАНИЕ:  Двугодишно тревисто растение. През първата година от семето се развива само приземната розетка, а през втората година – стъблото с листата и цветовете. Коренът е разклонен, надълбоко проникващ в почвата. Стъблото е до 2 м високо, просто, гъстовълнесто. Листата, намиращи се при основата на стъблото, са стеснени в къси дръжки, 15-20 см дълги и 4-10 см широки. Стъблените листа са последователни, овални или овално-ланцетни и силно удължени класовидно-гроздовидни съцветия. Дяловете на чашката са ланцетни, а на върха изведнъж осилесто стеснени. Венчето е дисковидно, 3-5 см широко. Тичинките са 5, двете по-дълги от които са голи. Цъфти много продължително време – от юни до септември. Цъфтежът започва отдолу нагоре.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Атлантическа Европа, в източния дял на Средиземноморието, Балканския полуостров. У нас са разпространени по сухите тревисти места, песъчливите и каменливите склонове, сухите ливади и необработените места, край пътищата.

 

ДРОГА: Венчелисчетата без чашките

Има следи от етерично масло, до 3% слузни вещества, кумарини, захари(около 11%), до 12% други въглеводороди, сапогенин, горчиво вещество, жълтото багрилно вещество кроцетин, флавония глюкозид хеспередин, флавоноиди, каротиноиди. Надземната част съдържа сапонини с хемолитичен индекс 600 до  13% пектин, инозит, до 6% минерални соли, органични киселини, провитамин А. Семената съдържат до 35% полуизсъхливо тлъсто масло.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:

Използва се като добро омекчително средство върху слизестия епител на дихателните органи при настинка, кашлица, коклюш, бронхиални спазми, пресипнал глас и др.: по 2 чаени лъжици на ситно нарязана или счукана на ситно суха дрога за 1 чаена чаша запарка дневно. Дозата за възрастни е за 1 ден, а за деца – за 2 дни.

Външно за гаргара при ангина, за компреси във вид на лапи, при хемороиди и др.

Медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: COMMONS WIKIMEDIA