Нар

Нар

Punica granatum L. Сем. Punaceae – Нарови

 

ОПИСАНИЕ: Сравнително едър, силно разклонен, сухоустойчив храст до 10 м високо, вилужно разклонено дърво. Коренът е дълготраен, дървесинен, разклонен, с много дребни коренчета, проникващ надълбоко в почвата. Листата са обикновено срещуположни, продълговати или продълговато-ланцетни, често възкръгли, тъпи, гладки, блестящи, целокрайни, 2-8 см дълги, с къси дръжки или почти седящи. Цветовете са едри, червено обагрени, красиви, разположени поединично или събрани по 2-3 в групички в пазвите на листата. Тичинките са много. Плодът представлява своеобразна ягода – твърдокожеста кутийка, голяма колкото ябълка, объл, до 15 см в диаметър, яркочервен или жълтеникав, твърд, с възкисела сочна вътрешност и с многобройни заоблени червеникави семена. Цъфти през лятото. Плодовете узряват през есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Среща се като диворастящо в Югоизточна Азия, Северна Африка, Иран, Афганистан и др. Растението се отглежда и у нас като плодно дърво в градините на Южна България, по черноморското крайбрежие, в Санданско, Петричко и другаде в няколко сорта.

 

ДРОГА: Изсушените кори от плодовете, а също и кората от корените и стъблото

Кората съдържа до 1% алкалоидите пелетиерин, метилпелетиерин, до 25% дъбилни вещества, галова киселина, глюкозида пуницин, незначителни количества захари, манит, бетулинова киселина, минерални соли. Плодовете на облагородените у нас сортове нар съдържат до 79% вода, 11% захари, 0,63% захароза, мазнини, белтъчини, свободни киселини, целулоза, минерални вещества. Плодът съдържа и до 9% лимонена киселина (повече отколкото в лимоните), манит, смоли и пектини.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Установено е противоглистното действие, което се дължи на съдържащите се в нея алкалоиди и на манита, а в маслото и семената е установена хормонална активност. Плодовата кора на растението е с адстригентно и противовъзпалително действие при диарии и дизентерии, при стомашни и чревни възпаления: по 2 чаени лъжички на ситно счукани кори от плода се заливат с 1 чаена чаша вода; оставя се да ври 15 минути, след което се прецежда. Дозата е за два дни. Използва се под контрола на лекаря. За същата цел се използват и цветовете.

Отварата от кората на корена и стъблата е изпитано ефикасно средство против тении. 50 г на ситно счукана дрога се вари 15 минути с 0,5 л вода, след изстиване се прецежда и се изпива в продължение на 2-3 часа под контрол на лекаря. По-добре би било обаче да се приложи пелетиеринов сулфат вместо дрогата.

Плодовете могат да се използват и за получаване на лимонена киселина. Узрелият плод спомага храносмилането, възбужда апетита и утолява жаждата. При сгъстяване на този сок със захар се получава сироп, който се използва нашироко в готварствто.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:en.wikipedia