Linaria vulgaris L. Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
ОПИСАНИЕ: Тревисто многогодишно растение с вретеновиден корен. Стеблото право, 20-60 см високо, гъсто облистено до върха, голо, около съцветието жлезисто влакнесто. Листата последователни приседнали линейно ланцетни до линейни голи. Цветовете на дръжки с прицветници, в гъсти връхни гроздове. Чашката от 5 листчета, сраснали само в основата, трайна. Венчето тръбесто двуустно, устието затворено бледожълто с оранжева горна устна, в основата с дълга заострена шпора. Плодът кълбеста многосеменна кутийка, разпукваща се на върха на 4-5 дяла. Семената дисковидни, по ръба с ципесто крило. Цъфти май-септември.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по тревисти места, край пътища и из орници. Разпространено из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
ДРОГА: Надземната част
ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Очистително и диуретично
Обикновената луличка има леко очистително и диуретично действие. Изглежда благодарение на леко очистителното действие запарката от лулички облекчава състоянието на страдащи от хемороиди. Луличката има и локално облекчаващо действие при хемороиди.
Една чаена лъжичка ситно нарязана дрога се залива с 1 чаша вряща вода и след изстиване се прецежда – доза за 1 ден.
Шепа от луличката, събрана във време на цъфтеж, се залива с чаша вряща вода, запарва се, прецежда се, прибавя се по вкус захар и се взема през 1 или 2 часа по супена лъжица.
От семената на луличката се приготвя отвара в съотношение 15-30 г на 1 л кипяща вода; взема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно като очистително и жлъчкогонно средство.