Обикновено киселиче

Обикновено киселиче

Oxalis acetosella L. Сем. Oxalidaceaе

 

киселиче, кисел, щавел, кисела детелина, кузу-кулаш, овчи киселец, сърнешки киселец

 

ОПИСАНИЕ: Дребно многогодишно тревисто растение. Коренището е тънко, хоризонтално, разклонено, пълзящо, до 10 см дълго. Стъблото липсва. Листата са приосновни, прикрепени на дълги дръжки, триделни. Листчетата са клиновидни, често отдолу червеникави. Цветовете са единични, бели или розови, прикрепени върху дълги дръжки, излизащи направо от коренището, често с виолетови жилки. Чашката е петлистна, както и венчето. Тичинките са 10, сраснали при основата си. Стълбчетата са 5, свободни. Яйчникът е с 5 гнезда. Плодът е яйцевидна, разпукваща се на 5 дяла кутийка. Семената са дребни, яйцевидни, блестящи, наребрени. Надземните части на растението имат кисел освежаващ вкус. Цъфти в началото на лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Северна Азия, Северна Америка. У нас се среща из влажните и сенчести, предимно иглолистни гори, по каменливите крайпоточни места, в мъховите трофища и др. – в планинския пояс на всички наши по-високи планини, до 2000 м надморска височина. Среща се понякога и по някои по-ниски наши планини на 700-800 м надморска височина.

 

ДРОГА: Прясната надземна част на растението по време на цъфтене.

Съдържа оксалова киселина и солите й, включително и киселият калциев оксалат, и един окислителен ензим. По нови данни растението съдържа в листата си още рутин, витамин С, каротин, свободни киселини. Общото киселинно съдържание, изследвано във фазата на плодообразуването е към 0,9%. Предполага се, че оксаловата киселина и нейните соли защитават растението от изяждането му от охлювите. Установено е също, че оксаловата киселина в растението през нощта рязко спада, а сутрин на следващия ден наново се възстановява.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина в свежо състояние се употребяват при скорбут, чернодробни страдания, смущения в храносмилането и хиперацидитет, при жълтеница и бъбречни страдания, атеросклероза, обилна менструация и други кръвоизливи. Ускорява отделянето на урината. Установено е също, че при по-продължителна употреба и в по-големи количества дрогата причинява възпаление на бъбреците.

Външно – свежите листа, счукани във вид на каша, се прилагат за налагане при гнойни рани и циреи.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: en.wikipedia